Защо богатите не обичат да даряват

Когато става дума за благотворителност, първо се сещаме за огромните дарения на милиардерите, отбелязва Кен Стърн в статия за списание The Atlantic. Но ако се замислим, се оказва, че всъщност бедните са онези, които я крепят на гърба си.

Стърн напомня как нюйоркският медиен и строителен магнат Морт Цукерман дари 200 млн. долара на Колумбийския университет (за основаването на Психично-мозъчен поведенчески институт „Мортимър Цукерман“). Направи го с фанфари - на пресконференцията присъстваха двама нобелови лауреати, президентът на университета и журналисти от всички водещи нюйоркски медии.

НА СЪЩОТО ВНИМАНИЕ СЕ РАДВАХА и останалите 12 дарения на стойност над 100 милиона долара, направени в САЩ през миналата година. Например 150-те милиона, дарени от Карл Айкан на училището Mount Sinai; 125-те милиона от Фил Найт за орегонския Здравно-научен университет;  300-те милиона от Пол Алън, дарени на Института за изследвания на мозъка „Алън“ в Сиатъл. Вестниците и телевизиите постоянно прославят тези видни благотворители. Концертните зали, институтите, стадионите и медицинските центрове носят имената им. Съвсем нормално е да допуснем, че историята на благотворителността в САЩ се пише от богатите.

Но ако погледнем под повърхността, ще видим нещо съвсем различно, казна Стърн. Един от най-учудващите и смущаващи факти за благотворителността в Америка е, че тези, които имат най-малка възможност, всъщност отделят най-голям процент от дохода си, за да помагат на другите. Според статистиката през 2011 най-богатата една пета от американското население е отделила за благотворителност около 1.3% от доходите си. Най-бедната една пета е дарила цели 3.2% . Щедростта на по-бедните изпъква и заради факта, че те не получават никаква облага от даренията си. Най-богатите ползват огромни данъчни облекчения; средната класа също си връща част от вложените в добри дела пари чрез опростени данъци; но хората, които даряват по 10 или 20 долара, по правило не се занимават да описват даренията в данъчната си декларация.

КАКВО Е ОБЯСНЕНИЕТО на този феномен – бедните да са по-щедри от богатите? Според някои психолози инстиктът на милионерите да трупат богатство е несъвместим с идеята да дават на другите. Миналата година Пол Пиф, психолог от университета Бъркли, публикува изследване, в което свързва натрупването на богатство с увеличаване на неетичното поведение. „Притежаването на пари не определя човека, но все пак богатите доста по-често поставят своите интереси пред тези на другите“, твърди Пиф. „Те са доста по-склонни да проявяват черти, които ние по стереотип приписваме на „гаднярите“".

Изследването на Пиф върху благотворителните навици на различните социални класи обаче показва, че те се определят и от други, значително по-сложни фактори. Ученият провел серия контролирани експерименти с хора от най-високите и най-ниските социални слоеве. Хората с малки доходи показали доста по-голяма склонност да споделят дадените им ограничен брой стоки. Когато обаче пред всички участници бил пуснат филм, показващ мизерстващи деца, склонноста към съчувствие на богатите се повишила и готовността им да помагат на другите почти се изравнила с тази на бедните.

През миналата година обаче нито едно от 50-те най-големи индивидуални дарения в САЩ не е отишло за организация, която се грижи за бедните и бездомните, отбелязва Стърн. 

АКО САМ СИ ИЗЛОЖЕН НА БЕДНОСТ, това те прави по-щедър, гласи заключението от доклада на Пиф. Възможно ли е причината за стиснатостта на богатите да е в това, че те са доста изолирани от останалата част от населението? Патрик Руни, декан на Училището по филантропия към университета на Индиана, вярва, че е точно така. Подкрепя го и едно актуално изследване на списание „Хроника на Филантропията“, в което се проучват благотворителните навици на американците по пощенските кодове на населените места. Оказва се, че в по-бедните райони хората действително са склонни да отделят по-голям процент от доходите си, за да помагат на другите. А богаташите, които живеят в съседство само с други богаташи, по правило са по-малко склонни да даряват от онези, сред чиито съседи има и по-бедни хора.

БОГАТСТВОТО СЕ ОТРАЗЯВА НЕ САМО на това колко пари се дават, но и за какво. Докато по-бедните отделят за подпомагане на религиозни и социални организации, богатите най-често подкрепят колежи и университети, проекти в областта на изкуството, музеи. От 50-те най-големи лични дарения за обществена благотворителност през 2012, 34 са отишли за образователни институции. Галерии и музеи са получили 9, а останалите са дадени на медицински заведения.

Въпреки многото положителни качества на американската система за благотворителност, основаваща се както на индивидуални материални дарения, така и на доброволен труд, тя има сериозна нужда от промяна, твърди Стърн. Единият й голям проблем е в какви области отиват средствата. Другият - че системата облагодетелства най-вече щедрите сред елита. Повечето хора все още вярват в думите на медийния магнат Майкъл Блумбърг: „има връзка между това да си щедър и това да си богат“. Действително има връзка, но вероятно не е тази, която предполагаме, иронично отбелязва Кен Стърн.