Митовете и капаните на европейските пари

След доста трудности и спорове европейският бюджет за следващия програмен период - 2014-2020 година – бе договорен. Той е с около 3% по-малък от предишния, или около 960 млрд. евро. Но можем ли всъщност да сравняваме програмни периоди? Мисля, че не – първо, защото макроикономическата обстановка е различна, и второ, защото целите на Европейския съюз сега са други.

СЪЩЕСТВЕНАТА РАЗЛИКА между новия и стария бюджет е не толкова в числата, колкото в приоритетите. Защото 3%, нека да си го кажем, са нищо, пък и числата могат да са доста подвеждащи. Когато говорим за европейския бюджет, всъщност говорим за поне четири различни типа бюджети - по постоянни цени (т.нар. constant price), по сегашни цени, също бюджет на база commitment, тоест заявени намерения за разход, и накрая бюджет за плащания. Всичско това може да обърка не само обикновените хора, а дори и някои икономисти.

Трябва да разберем едно: не е толкова важно да се гледат цифрите, колкото приоритетите - за какво ще има пари и в какви направления. В края на краищата европейският бюджет не е даденост, а само възможност. От нас зависи дали ще се възползваме.

Перото, което най-много засяга България – парите за кохезия – се увеличава. Ако не се лъжа, средствата за растеж и заетост по последна договореност ще са близо 450 млрд. евро. Тоест ние ще имаме малко повече пари в тази област, противно на онова, което писаха вестниците.

ПАРИТЕ ЗА СЕЛСКО СТОПАНСТВО намаляват като цяло в единния бюджет, но за България се увеличават. Все пак е малко странно правителството да изтъква това като своя заслуга, защото земеделските средства следват една строго определена схема, заложена още в договора за присъединяване на България към ЕС. По тази схема ние всяка година получаваме малък процент нарастване. Именно заради нея България ще получи тези допълнителни 1.7 милиарда евро в следващия период.

Дали обаче това е добре за нас? Според мен има някои проблеми в селскостопанската политика на ЕС – като се започне с това, че директните плащания правят земеделието по-неконкурентоспособно. Още през 2005 правихме изследвания със Световната банка и доказахме, че ако в рамките на ЕС се намалят средствата за директни плащания, България всъщност ще спечели от това. Защото много от икономиките са в състояние на почти наркоманична зависимост от тези плащания – говоря за страни като Франция, чието селско стопанство просто няма да е конкурентно без преките помощи. В този смисъл без директните субсидии българското земеделие би имало шанс да завладее по-големи пазари.

РАНО ИЛИ КЪСНО ПОМОЩИТЕ ще доведат до лоши резултати. Преговорите в Световната търговска организация ще принудят Европа рано или късно да отвори пазарите си за азиатските и африканските страни. И тогава европейското земеделие ще се изправи пред конкуренцията на едни много по-евтини стоки.

Разбира се, европейските средства са добре дошли за българското земеделие. Но дългосрочно те ерозират конкурентоспособността на отрасъла. А влезлите досега пари, струва ми се, не толкова подобриха ефективността на земеделието ни, колкото позволиха на големите производители да си купуват луксозни стоки.

БИВШИЯТ РЕГИОНАЛЕН МИНИСТЪР и сегашен президент Росен Плевнелиев много разчиташе на новия Фонд за трансграничен транспорт. Надеждите бяха той да подпомогне например построяването на онези магистрали, които не са включени при планирането на кохезионните средства. Сега обаче ЕС почти задраска тези намерения и очакванията, които българското правителство имаше. За мен това е разочароващо – тази програма можеше да е една от добре работещите на европейско ниво, да допринесе за интеграцията на съюза, и за по-добра заетост и икономически растеж.

Запознатите знаят, че отделните членки се разделиха в три лагера при дискусиите. Страните с активна земеделска политика, водени от Франция, бранеха с всички сили земеделието и директните плащания. Втората група, съставена от нетни донори на европейския бюджет, се бореше той да не се увеличава. И третата група, към която се отнася и България, бранеше парите за кохезия. Накрая бюджетът се оказа не очакваната интелигентна визия и стратегия за бъдещето, а по-скоро резултат от търгуванията между тези три страни на масата.

ПРИОРИТЕТИТЕ НА НОВИЯ БЮДЖЕТ, поне на книга, са заетост, иновации и по-ефективно управление на природните ресурси. Хубаво е, че за пръв път се обръща внимание на справянето с безработицата сред младежта. За България ще има 75 млн. евро за борба с младежката безработица, но е важно те да се използват в хода на една комплексна политика. Програмите, които в момента се изпълняват от Министерство на труда и социалната политика, не са се променили от 2001 – а за изминалите дванайсет години и обстановката, и нуждите ни станаха твърде различни. Специално програмата Човешки ресурси в България е пълен провал.

Значимостта на европейските средства в никакъв случай не може да се подценява. Навсякъде те са "черешката на тортата" – служат за улесняване и ускоряване на нещата. Но какъв е точно ефектът им в България, е трудно да се каже. В медиите видях данни, че от постигнатия през миналата година 1.7% икономически ръст 1.5% се дължат на европейските пари. Но когато обявиха методологията, се оказа, че става дума за 1.5% от тези 1.7% - излиза, че еврофондовете са допринесли не за лъвския пай от икономическия ни ръст, а за нищожна част от него. За мен това е пропаганда, а не достоверна статистика. И тя добре обобщава основния ни проблем с европейските фондове: не сумата на договорените пари, а липсата на визия и планиране как са се случат нещата.