Емигрантите могат да помогнат много на България

Интервю на РАЛИЦА ПЕЙЧЕВА

Г-н Иванов, къде българските общности са най-многобройни?

- Най-големите български общности са в Украйна, Турция, САЩ, Канада, Испания, Гърция, донякъде Италия и Великобритания. Но трябва да се направи уточнение какво разбираме под "българи в чужбина". Има два основни компонента на нашите общности: хората, които имат българско гражданство, и хората, които имат български произход, така както е дефинирано от нашия законодател. Ако говорим общо българи и български граждани, то категоризацията е тази. Но иначе в Турция например има огромна диаспора, в която хората са български граждани, но се определят с турско съзнание. Там въпросът е малко особен, но те са български граждани и ние трябва да ги зачитаме като такива.

Най-многолюдната диаспора е в Украйна, така ли?

- Безспорно. По официални данни българите там са 205 хиляди, а по неофициални - между 350 000 и 500 000. Това е наистина добре организирана общност, хората в която живеят в постоянен контакт със сънародниците си. Според нас именно това е една от причините да се запазят не само икономически, но и като социален живот и обществена дейност, като език. Това е начинът, по който би трябвало да бъдат развивани новите български общности. Организираността е основен фактор за запазване на самосъзнанието, че са българи. От по-новите общности най-организирана е тази в САЩ. Предполагаме, че там живеят около четвърт милион българи, само в Чикаго са над 50 000. Там има български църкви, училища, добре работещи обществени организации – изобщо пример за общност, която умее да направи своя живот по-близък до българския. В тази връзка е и нашата функция – да запазим връзката на тези хора с България, за да могат те и навън да си останат българи.

Парите, които емигрантите изпращат обратно в България, са значим фактор в икономиката на страната. Според едно изследване най-много идват от Италия, а най-малко – от САЩ и Канада, как си го обяснявате?

- Когато говорим за влиянието на емигрантите върху българската икономика, трябва да разглеждаме въпроса от всички страни. Преди всичко една голяма част - не по-малко от 70% от трудоспособните емигранти – са напуснали страната по икономически причини. В тези хора българската държава е инвестирала много средства – да бъдат отгледани здрави, да бъдат образовани. България инвестира във всяко дете, поне докато навърши пълнолетие. Когато това дете отиде да работи в чужбина, от икономическа гледна точка това е загуба за държавата. От друга страна, когато отиде на друго място, един младеж придобива нови знания, разширява мирогледа си, става гражданин на света. Това безспорно е от полза за нас като народ – да имаме повече информация, по-добре образовани българи, които да сътрудничат при осъществяването на големите икономически проекти.

Колкото до преводите, по данни на БНБ за 2010 и 2011 българите зад граница са изпращали у дома по 760 млн. евро на година. Според други източници парите са между 1 и 2 милиарда евро. Но тези постъпления не бива да се разглеждат отделно от европейската статистика, според която емиграцията води до спад на Брутния вътрешен продукт на България с малко над 5%.

И все пак парите от емигрантите напоследък надхвърлят дори преките чуждестранни инвестиции в България?

- Този паричен поток е факт, но процесът е двустранен. Между другото има и примери как цели държави се издържат от емигрантските диаспори - общностите от бивша Югославия, Косово, Гърция. Емигрантите са помогнали много за развитието на тези страни. Затова е изключително важно да работим с българите, където и да са по света.

Тук е мястото да отбележим, че вече имаме много сериозни бизнес лобита – най-вече в Чикаго, но и в други големи и развити градове, като Сингапур.

Как се отразяват на българските общности влошените икономически показатели в еврозоната? Наблюдава ли се вече масово връщане на емигранти в България?

- Безспорно има динамика в миграцията. Все повече от хората в традиционните ни общности в Гърция, Испания, Италия вече имат по-сериозна нагласа за трайно прибиране в родината.  Обикновено сънародниците ни зад граница запазват жилищата си в България. За много от тях 1000 лева доход тук са повече от 1000 евро доход в Италия, да речем.

Можем ли да очакваме вълна от завръщащи се емигранти през следващите години? Например от Испания, където икономическата обстановка в последните месеци рязко се влоши?

- Има различни мнения. Според някои в момента хиляди българи в Испания са си събрали в багажа и чакат да се върнат в родината си. Но дори тази бройка да е действителна, не е ясно дали те ще се върнат тук или ще предпочетат да отидат в Канада или някъде другаде. Със сигурност знаем едно: ако в България те имат работа, дори по-слабо платена, отколкото в други държави, те ще се върнат. Аз съм оптимист. Данните за страната ни са обнадеждаващи, особено в сравнение с други държави в Европа.

Емигрантите често се оплакват от отношението към тях от страна на консулства и посланически служби. Дори има искане за създаването на министерство, което да защитава интересите им...

- Подобно нещо не е обсъждано с нас. Възможно е да има оплаквания от посолства и консулства, но според мен това е доста субективно. По-скоро се дължи на недоволството на някой определен човек, на когото не му е била свършена конкретна работа.

Проблемът по-скоро е, че българските представителства са малко на брой. Знаете, че във външно министерство има доста съкращения. Ситуацията го налага. Имаше пост на министър без портфейл, който отговаряше за българите в чужбина. Сега тази функция е разделена на няколко нива. Мисля, че сегашният вариант работи добре. Важното е, че тази година бяха осигурени над 4 млн. лева за образование на нашите граждани зад граница.

В Испания има сериозен бум на български „неделни“ училища, с какви пари се издържат те, за тях ли отидоха тези 4 млн. лева?

- Общо има 185 неделни училища в целия свят. Финансират се с дарения и различни частни инициативи, от бюджета също. Отделно има 83 държавни училища в Украйна, Молдова и Сърбия. Това не са неделни занимални, а училища, в които обучението е на български език. Част от финансирането им се поема от държавата, в която се намират, останалото се плаща от България.

* РОСЕН ИВАНОВ е председател на Държавната агенция за българите в чужбина, която отговаря за съхраняването на българското етнокултурно пространство в чужбина и поддържането на активна и работеща диаспора. Иванов е завършил право в Софийския университет, работил е като адвокат от 1993 до 2009, от май 2010 оглавява ДАБЧ.