Най-интересните изобретения на 2012

Отминалата 2012 бе богата на гръмки заглавия в областта на науката и технологиите: физиците най-после откриха бозона на Хигс – изплъзващата се "Божия частица"; NASA благополучно приземи марсохода Curiosity на Червената планета; микробиолозите и генетиците направиха огромни стъпки в разчитането на човешкия геном.

Но успоредно с грандиозните открития науката ни предостави и множество по-дребни, дори комични на пръв поглед, от които обаче спокойно могат да произтекат осезаеми промени в бита ни. Авторитетното британско издание The Economist припомни за някои от тях, а Bulgaria On Air допълнително ги преся до седем.

КАРТОНЕНИ ВЕЛОСИПЕДИ. Някога създавани от дърво, постепенно колелата ни станаха стоманени, алуминиеви, а напоследък – дори от въглеродни влакна. Според един израелски изобретател на име Изхар Гафни обаче е крайно време да се върнем към корените. Гафни прави своите велосипеди дори не от дърво, а от най-обикновен картон. Благодарение на специфичния начин на прегъването му и на повърхностния слой смола обаче този картон е в състояние спокойно да понесе тежестта на 220-килограмов човек. Гумите са плътни (тоест не се пукат) и са изработени от рециклирани автомобилни гуми. От същия материал, колкото и да е странно, е и веригата, а педалите се правят от рециклирани пластмасови бутилки. Колелото на Гафни тежи едва 9 килограма (нормален велосипед обикновено е около 15), но най-забележителното нещо е цената му: около 10 долара. Ето колело, което никой няма да ви открадне.

МУЗИКА ЗА ГЛУХИ. Всяко кисело старче ще ви каже, че днешната музика е твърде монотонна и твърде гръмка. Но се оказва, че и науката е на това мнение. Жоан Сера от Института за изследвания върху изкуствения интелект в Барселона направи мащабно проучване, обхванало половин милион популярни песни от 1955 до 2010 година, и установи, че музиката ни става а) все по-опростена, и б) все по-шумна.

Според данните на Сера още от 50-те години огромното множество песни почива само върху десетте най-популярни акорда, без особено разнообразие. Но в последните две десетилетия дори начините, по които тези акорди се комбинират, са намалели значително. За сметка на това средната гръмкост на песните от 2010 е с 9 децибела по-висока от тази през 1960. Затова най-добре си купете тапи за уши. Или третия концерт на Рахманинов.

ВЪЛШЕБНА СТРЪВ. Изкуствените примамки за риболов не звучат като кой знае колко значима част от индустриалната ни цивилизация, но всъщност само в САЩ риболовците харчат за тях по 2 милиарда долара годишно – въпреки смущаващата липса на доказателства, че синтетичната стръв действа. Кийт Джоунс, който работи като изследовател за един от най-големите производители на такъми, се е заел да поправи това. След дълги проучвания той е създал примамки в максимално убедителни цветове (някои риби имат осем типа фотопигменти в очите, вместо жалките три при хората). Освен това те наподобяват съвсем точно естествените движения на истинската стръв. Но истинската революция идва с миризмата. Понеже миризмите се разнасят значително по-ефективно във вода, отколкото във въздух, повечето риби имат десетки и дори стотици хиляди пъти по-остро обоняние от хората. Примамките на Джоунс изпускат внимателно синтезираните миризми на истинската стръв – рачета, червеи и прочие. С две думи, рибата вече няма никакъв шанс.

ОБАЖДАНЕ ДО ЦЕНТЪРА НА ГАЛАКТИКАТА. Физиците отдавна се питат дали неутриното – тази загадъчна, електрически неутрална субатомна частица - не може да се използва за съобщителни цели. Работата е там, че за разлика от фотоните неутриното преминава свободно и през най-плътната материя – през ядрото на Земята например. Изпратено с неутрино съобщение с лекота би достигнало от България до Австралия, без да са нужни сателити и ретранслатори. За него няма да има прегради и в широкия космос – можем да пратим вест до центъра на галактиката или дори до други галактики, недостъпни чрез електромагнитни вълни.

Първата стъпка в неутриновата комуникация вече е факт, дело на учените от лабораторията "Ферми" край Чикаго. Те благополучно изпратиха съобщение чрез сноп неутрино от ускорителя на лабораторията към детектор, разположен на километър разстояние (и дълбоко под земята). За момента има само две дребни спънки пред масовото приложение на технологията. Първо, закодираните по двоичната система съобщения имат твърде скромния капацитет за пренос на данни от 0.1 бита в секунда. И второ, засега системата е далеч от компактните размери – ускорителят е с дължина няколко километра, а детекторът тежи 980 тона.

ЕЛЕКТРОННО РАТАЙЧЕ. Това вероятно е краят на студентските бригади за бране на марули в Калифорния: двама инженери от Станфорд създадоха робот, способен съвсем сам да се грижи за салатените насаждения, да ги полива, да преценява кога са твърде нагъсто и да унищожава бурените (чрез концентрирани инжекции течен тор). Проектът им вече получи 3 милиона долара финансиране от един аграрен гигант. В завършен вид машината ще може и да бере готовите за пазара марули, а създателите й вече са насочили поглед и към царевицата.

ДЪРВЕНИ БАТЕРИИ. Дори бегъл поглед към обичайния български пейзаж ще ви покаже колко популярна стана енергията от възобновяеми източници напоследък – вече навсякъде се срещат ветрогенератори и фотосоларни панели. Основният проблем при тях е, че енергията идва на пикове и отливи – тоест необходимо е произведеното при ярко слънце и силен вятър да се съхрани някак, за да се ползва, когато е нощ и затишие. А съхранението в батерии струва изключително скъпо. Но сега двама европейски учени – полякът Гжегож Милчарек и шведът Оле Инганас – твърдят, че са открили решението. Те предлагат начин един от главните компоненти на батериите – техният катод - да се прави от изключително евтин материал: отпадъците от фабриките за хартия.

Електролитът в батериите отдавна се произвежда от евтини материали. Но за катодите и анодите обикновено са нужни скъпи метали (никел, литий, цинк, олово). Катодът на Милчарек и Инганас се прави от лигнин – компонент на дървесината, който остава като отпаден продукт при производството на хартия. Обработен по определен начин, лигнинът функционера като идеалния катод. Остава само някой да измисли също толкова евтин анод – и сметките за зелено електричество ще спаднат драстично.

ТАЙНАТА НА ПЯСЪЧНИТЕ КУЛИ. Всеки от нас някога (обикновено на 5 годинки) се е поддавал на изкушението да построи огромен пясъчен замък на плажа, само за да види как той рухва при първата вълна – или от собствената си тежест. Но за бъдните поколения има надежда, откакто това лято физикът Даниел Бон от Амстердамския университет се зае с проблема от научна гледна точка. След дълги проучвания Бон изнамери рецептата за съвършения замък. Оказа се, че е ключово пясъкът да е влажен, но не прекалено – една част вода на 100 части пясък. Сегашният рекорд за най-висок плажен замък е 12 метра, при ширина в основата 11 метра. Но д-р Бон твърди, че ако се ползва неговото съотношение, върху такава основа стабилно може да се издигне 33-метрова кула. Дали това откритие ще промени из основи битието ни, ще покаже само бъдещето.