ЕК: Икономиката на България ще нарасне с 2,7%, но дефицитът ще достигне 5%

Основните причини са увеличените разходи за пенсии, заплати в публичния сектор, общински инвестиционни проекти и субсидии

17.11.2026 • 13:07
ЕК: Икономиката на България ще нарасне с 2,7%, но дефицитът ще достигне 5%
ЕК: Икономиката на България ще нарасне с 2,7%, но дефицитът ще достигне 5%

Икономиката на Еврозоната ще нарасне с 1,2% през 2026 и 2027 г., а през 2028 г. растежът ще се ускори до 1,3%. Инфлацията обаче ще остане над 3% през настоящата и следващата година заради скъпата енергия и геополитическото напрежение.

Това показва есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана на 17 ноември, цитирана от БГНЕС.

Инфлацията в Еврозоната остава над 3%

Брюксел прогнозира инфлация от 3,2% през 2026 г. и 3,1% през 2027 г., преди тя да се забави до 2,1% през 2028 г. Така поскъпването ще остане над целта от 2% на Европейската централна банка през целия прогнозен период.

Основен фактор е конфликтът в Близкия изток, който ограничава доставките на петрол и природен газ през Ормузкия проток.

През октомври петролът Brent премина 100 долара за барел, а европейският природен газ надхвърли 95 евро за мегаватчас - повече от три пъти над равнището в края на февруари.

По-високите енергийни разходи вече се пренасят върху храните, транспорта и услугите. През октомври инфлацията в еврозоната достигна 4% при 3,8% през септември, а енергийните цени отчетоха годишен ръст от близо 21%.

По-високите лихви ограничават инвестициите

Европейската централна банка повиши основните лихви с по 0,25 процентни пункта през юни и септември

Според прогнозата към момента финансовите пазари са очаквали още три или четири увеличения, като лихвата по депозитното улеснение може да достигне около 3,4% към средата на 2027 г.

Това ще ограничи кредитирането и инвестиционната активност. Най-силно засегнато се очаква да бъде жилищното строителство, което ще остане в застой през 2026 г. и ще се възстановява постепенно през следващите две години.

Пазарът на труда обаче остава сравнително устойчив. Безработицата в еврозоната се прогнозира на 6,4% през 2026 г., 6,5% през 2027 г. и 6,6% през 2028 г.

Бюджетният дефицит и дългът ще нарастват

Високите разходи за живот ще продължат да ограничават покупателната способност, особено на домакинствата с ниски доходи. Успоредно с това бюджетният дефицит на еврозоната ще се увеличи от 3,5% от БВП през 2026 г. до 3,6% през 2027 г. и 3,8% през 2028 г.

Сред причините са по-високите разходи за отбрана, обслужването на държавния дълг и мерките за подкрепа срещу скъпата енергия. Държавният дълг ще нарасне от 88,6% от БВП през 2025 г. до 91,3% през 2028 г.

За целия Европейски съюз прогнозата е за растеж от 1,4% през 2026 и 2027 г. и 1,5% през 2028 г. Инфлацията се очаква да бъде съответно 3,3%, 3,2% и 2,3%.

Еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис предупреди, че устойчивостта на европейската икономика не е достатъчна сама по себе си.

"През 2026 г. европейската икономика се справя по-добре от очакваното. Но не можем да приемаме това за даденост, нито да се задоволяваме единствено с устойчивостта. Трябва да защитим публичните си финанси, да повишим конкурентоспособността си и да положим основите за по-силен дългосрочен растеж", заяви еврокомисарят Валдис Домбровскис.

Сред основните рискове пред прогнозата са конфликтът в Близкия изток, войната на Русия срещу Украйна, търговската несигурност и възможното ново поскъпване на енергийните суровини. Като фактори за бъдещ растеж ЕК посочва внедряването на изкуствен интелект, инвестициите в отбрана и инфраструктура и енергийния преход.

България с растеж от 2,7% и инфлация от 4,6%

Българската икономика ще нарасне с 2,7% през 2026 г., но инфлацията ще достигне 4,6%, а бюджетният дефицит ще се увеличи до 5% от БВП. Това показва есенната прогноза на Европейската комисия.

Очакванията са растежът да се забави до 2,1% през 2027 г., преди да се ускори до 2,3% през 2028 г. Инфлацията ще остане висока и през следващата година - 3,9%, а през 2028 г. се прогнозира да спадне до 3,3%.

Според Брюксел растежът през първата половина на 2026 г. е подкрепен основно от потреблението на домакинствата. Високият внос обаче е ограничил положителния ефект върху икономиката.

През следващите две години потреблението се очаква да се забави заради по-слабия ръст на реалните доходи, високата инфлация и по-умереното увеличение на заплатите в публичния и частния сектор.

Инвестициите също ще отслабнат през 2027 г. след приключването на финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост, преди да се възстановят през 2028 г.

Инфлацията ще бъде под натиск и през 2028 г.

Високите цени на енергията и услугите ще продължат да поддържат инфлацията в България. Според Европейската комисия поскъпването на енергийните суровини заради конфликта в Близкия изток ще оказва влияние върху потребителските цени и през 2027 г.

Допълнителен натиск идва от разходите за труд и енергия в сектора на услугите, както и от пренасянето на по-високите енергийни цени върху храните.

Особено влияние се очаква от въвеждането на европейската система за търговия с емисии ETS2 през 2028 г. Според прогнозата тя ще добави около 0,7 процентни пункта към инфлацията в България заради очакваното поскъпване на енергията и последващото му отражение върху услугите и храните.

Ръстът на възнагражденията ще продължи да се забавя. След увеличение на компенсацията на един нает с 14,1% през 2024 г., през 2025 г. ръстът е бил 5,8%.

Безработицата се очаква да остане сравнително ниска - 3,4% през 2026 г. и 3,5% през 2027 и 2028 г. Въпреки това недостигът на работна ръка в ключови сектори ще продължи заради демографските проблеми и намаляващото население в трудоспособна възраст.

Най-сериозното предизвикателство пред публичните финанси остава бюджетният дефицит. Европейската комисия прогнозира той да достигне 5% от БВП през 2026 г. при 4% през 2025 г.

Основните причини са увеличените разходи за пенсии, заплати в публичния сектор, общински инвестиционни проекти и субсидии. Допълнително влияние оказва и предвиденото индексиране на възнагражденията с 5%.

През 2027 г. дефицитът временно ще се понижи до 4% от БВП. Това ще бъде подкрепено от мерки за увеличаване на приходите, сред които едногодишен данък върху свръхпечалбите в определени сектори, по-високи постъпления от ДДС и акцизи и увеличение на минималния и максималния осигурителен праг.

В същото време планираното повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС и два нови пакета от данъчни облекчения ще намалят приходите.

ЕК предупреждава, че подобрението няма да бъде трайно. След изтичането на едногодишния данък върху свръхпечалбите дефицитът отново ще нарасне до 4,8% от БВП през 2028 г.

Причината е, че държавните разходи ще продължат да се увеличават по-бързо от приходите при липса на структурни мерки за укрепване на бюджета.

Държавният дълг на България също ще продължи да нараства. От 29,9% от БВП през 2025 г. той се очаква да достигне 33% през 2026 г., 35% през 2027 г. и 37,7% през 2028 г.

Снимка: AI


Снимка на деня - 17.11.2026

Снимка на деня - 17.11.2026

  • Последни
  • Четени
България виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички