Икономиката на Еврозоната ще нарасне с 1,2% през 2026 и 2027 г., а през 2028 г. растежът ще се ускори до 1,3%. Инфлацията обаче ще остане над 3% през настоящата и следващата година заради скъпата енергия и геополитическото напрежение.
Това показва есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана на 17 ноември, цитирана от БГНЕС.
Инфлацията в Еврозоната остава над 3%
Брюксел прогнозира инфлация от 3,2% през 2026 г. и 3,1% през 2027 г., преди тя да се забави до 2,1% през 2028 г. Така поскъпването ще остане над целта от 2% на Европейската централна банка през целия прогнозен период.
Основен фактор е конфликтът в Близкия изток, който ограничава доставките на петрол и природен газ през Ормузкия проток.
През октомври петролът Brent премина 100 долара за барел, а европейският природен газ надхвърли 95 евро за мегаватчас - повече от три пъти над равнището в края на февруари.
По-високите енергийни разходи вече се пренасят върху храните, транспорта и услугите. През октомври инфлацията в еврозоната достигна 4% при 3,8% през септември, а енергийните цени отчетоха годишен ръст от близо 21%.
По-високите лихви ограничават инвестициите
Европейската централна банка повиши основните лихви с по 0,25 процентни пункта през юни и септември
Според прогнозата към момента финансовите пазари са очаквали още три или четири увеличения, като лихвата по депозитното улеснение може да достигне около 3,4% към средата на 2027 г.
Това ще ограничи кредитирането и инвестиционната активност. Най-силно засегнато се очаква да бъде жилищното строителство, което ще остане в застой през 2026 г. и ще се възстановява постепенно през следващите две години.
Пазарът на труда обаче остава сравнително устойчив. Безработицата в еврозоната се прогнозира на 6,4% през 2026 г., 6,5% през 2027 г. и 6,6% през 2028 г.
Бюджетният дефицит и дългът ще нарастват
Високите разходи за живот ще продължат да ограничават покупателната способност, особено на домакинствата с ниски доходи. Успоредно с това бюджетният дефицит на еврозоната ще се увеличи от 3,5% от БВП през 2026 г. до 3,6% през 2027 г. и 3,8% през 2028 г.
Сред причините са по-високите разходи за отбрана, обслужването на държавния дълг и мерките за подкрепа срещу скъпата енергия. Държавният дълг ще нарасне от 88,6% от БВП през 2025 г. до 91,3% през 2028 г.
За целия Европейски съюз прогнозата е за растеж от 1,4% през 2026 и 2027 г. и 1,5% през 2028 г. Инфлацията се очаква да бъде съответно 3,3%, 3,2% и 2,3%.
Еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис предупреди, че устойчивостта на европейската икономика не е достатъчна сама по себе си.
"През 2026 г. европейската икономика се справя по-добре от очакваното. Но не можем да приемаме това за даденост, нито да се задоволяваме единствено с устойчивостта. Трябва да защитим публичните си финанси, да повишим конкурентоспособността си и да положим основите за по-силен дългосрочен растеж", заяви еврокомисарят Валдис Домбровскис.
Сред основните рискове пред прогнозата са конфликтът в Близкия изток, войната на Русия срещу Украйна, търговската несигурност и възможното ново поскъпване на енергийните суровини. Като фактори за бъдещ растеж ЕК посочва внедряването на изкуствен интелект, инвестициите в отбрана и инфраструктура и енергийния преход.
България с растеж от 2,7% и инфлация от 4,6%
Българската икономика ще нарасне с 2,7% през 2026 г., но инфлацията ще достигне 4,6%, а бюджетният дефицит ще се увеличи до 5% от БВП. Това показва есенната прогноза на Европейската комисия.
Очакванията са растежът да се забави до 2,1% през 2027 г., преди да се ускори до 2,3% през 2028 г. Инфлацията ще остане висока и през следващата година - 3,9%, а през 2028 г. се прогнозира да спадне до 3,3%.
Според Брюксел растежът през първата половина на 2026 г. е подкрепен основно от потреблението на домакинствата. Високият внос обаче е ограничил положителния ефект върху икономиката.
През следващите две години потреблението се очаква да се забави заради по-слабия ръст на реалните доходи, високата инфлация и по-умереното увеличение на заплатите в публичния и частния сектор.
Инвестициите също ще отслабнат през 2027 г. след приключването на финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост, преди да се възстановят през 2028 г.
Инфлацията ще бъде под натиск и през 2028 г.
Високите цени на енергията и услугите ще продължат да поддържат инфлацията в България. Според Европейската комисия поскъпването на енергийните суровини заради конфликта в Близкия изток ще оказва влияние върху потребителските цени и през 2027 г.
Допълнителен натиск идва от разходите за труд и енергия в сектора на услугите, както и от пренасянето на по-високите енергийни цени върху храните.
Особено влияние се очаква от въвеждането на европейската система за търговия с емисии ETS2 през 2028 г. Според прогнозата тя ще добави около 0,7 процентни пункта към инфлацията в България заради очакваното поскъпване на енергията и последващото му отражение върху услугите и храните.
Ръстът на възнагражденията ще продължи да се забавя. След увеличение на компенсацията на един нает с 14,1% през 2024 г., през 2025 г. ръстът е бил 5,8%.
Безработицата се очаква да остане сравнително ниска - 3,4% през 2026 г. и 3,5% през 2027 и 2028 г. Въпреки това недостигът на работна ръка в ключови сектори ще продължи заради демографските проблеми и намаляващото население в трудоспособна възраст.
Най-сериозното предизвикателство пред публичните финанси остава бюджетният дефицит. Европейската комисия прогнозира той да достигне 5% от БВП през 2026 г. при 4% през 2025 г.
Основните причини са увеличените разходи за пенсии, заплати в публичния сектор, общински инвестиционни проекти и субсидии. Допълнително влияние оказва и предвиденото индексиране на възнагражденията с 5%.
През 2027 г. дефицитът временно ще се понижи до 4% от БВП. Това ще бъде подкрепено от мерки за увеличаване на приходите, сред които едногодишен данък върху свръхпечалбите в определени сектори, по-високи постъпления от ДДС и акцизи и увеличение на минималния и максималния осигурителен праг.
В същото време планираното повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС и два нови пакета от данъчни облекчения ще намалят приходите.
ЕК предупреждава, че подобрението няма да бъде трайно. След изтичането на едногодишния данък върху свръхпечалбите дефицитът отново ще нарасне до 4,8% от БВП през 2028 г.
Причината е, че държавните разходи ще продължат да се увеличават по-бързо от приходите при липса на структурни мерки за укрепване на бюджета.
Държавният дълг на България също ще продължи да нараства. От 29,9% от БВП през 2025 г. той се очаква да достигне 33% през 2026 г., 35% през 2027 г. и 37,7% през 2028 г.
Снимка: AI
Вашингтон прави отстъпки на Москва, Русия отвръща с още по-тежки удари по Украйна
Полицаите сами си купуват униформи, увеличение на заплатите не се предвижда
Горанов: Бюджетът за 2027 г. е безсмислена числова комбинация
Извиват ли веригите ръцете на земеделските производители?
Защо лицето изглежда по-старо след отслабване?
Доц. Маринова: Няма универсален симптом, по който да разпознаем рака
Как бременността променя мозъка на жената – испанският невроучен Сусана Кармона гостува в София
Детето между 2 и 7 години: най-важното за физическото, езиковото и емоционалното развитие за периода
Най-старите животни на Земята: Има следи в древни подводни каньони
До 2030 г. ще има лекарство за израстване на нови зъби
Мистерията на „бягащите“ звезди: Защо някои космически тела се движат с рекордна скорост
Мъск: В бъдеще човечеството ще разчита предимно на слънчева енергия
Нашенец е починал на ферибот от Италия за Гърция
3400 тона пропан-бутан са потънали с GAS HUSKY край Бяла
Удар: Разбиха две модерни наркооранжерии във Варна и край Аксаково (СНИМКИ)
Спипаха 14-годишен дрифтър във Варна
САЩ продължават с разузнавателните полети над Черно море
ЕК повишава леко очакванията си за растежа на България през 2026 г., но и за инфлацията
Tesla ще вложи 3 млрд. евро в своята фабрика в Германия, за да внедри Cybercab
„Телематик Интерактив България“ предлага изплащането на дивидент от 0,15 евро