Младите българи водят по доходи в Европа, но това не означава високо благосъстояние

България се нарежда сред водещите държави в Югоизточна Европа по доходи на младите хора, показват данните на "Евростат" за 2025 г., цитирани от БГНЕС.

Медианният еквивалентен разполагаем доход на домакинствата, в които живеят хора на възраст между 18 и 24 години, достига 8680 евро годишно. Това е повече, отколкото в Румъния, Сърбия, Унгария, Албания и Северна Македония.

Българските младежи живеят в домакинства с по-високи медианни доходи от тези в Румъния, Сърбия, Унгария, Албания и Северна Македония. В общоевропейски мащаб обаче страната остава близо до дъното: доходите на домакинствата с млади хора у нас са едва 40% от средните за Европейския съюз.

Преднината обаче не означава високо благосъстояние. Средната стойност за Европейския съюз е 21 482 евро годишно, което е близо два пъти и половина над българската.

Така страната остава сред държавите с най-ниски доходи в общоевропейското сравнение, което включва 34 държави, сред тях членки на ЕС, страни кандидатки и членове на Европейската асоциация за свободна търговия.

Разликите в региона показват, че България има преднина пред няколко държави от Югоизточна Европа. В Унгария медианният доход на домакинствата с млади хора е 8576 евро годишно, в Сърбия - 7754 евро, а в Румъния - 7237 евро.

По-ниски са стойностите в Албания, където достигат 5736 евро, и в Северна Македония - 4640 евро. Турция също е под България с 5987 евро.

При сравнение с по-богатите европейски икономики изоставането на България е още по-видимо. Във Франция медианният доход на домакинствата с млади хора достига 23 850 евро годишно - с 15 170 евро повече от българската стойност. В Германия показателят е 26 330 евро, в Италия - 20 315 евро, а в Испания - 19 338 евро.

Според проучването "Живот и работа в България" на JTN и Bulgaria Wants You, проведено през май тази година сред 500 мъже и жени на възраст 18-35 години, за младите 846 евро е твърде ниско възнаграждение, 1941 евро са "мотивираща" заплата, а 3510 евро е желаното възнаграждение в рамките на година.

И за трите твърдения е регистриран ръст спрямо позициите от предходната година, като най-драматичен той е сред хората, които искат по-висока заплата – с 47%. Същевременно 20% от анкетираните са готови да работят над 40 часа седмично.

Спад в оптимизма

Същото проучване отбелязва също така, че 89% от младите виждат бъдещето си в България, но делът им отбелязва спад спрямо миналата година, когато на това мнение са били 93% от анкетираните. На пръв поглед цифрата остава висока, но в контекста на предходните години тя маркира първата ясна пукнатина в растящото доверие, отчитат авторите на изследването.

"В продължение на няколко години наблюдавахме устойчив ръст на оптимизма. През 2026 г. за първи път виждаме корекция. Това е ясен сигнал – младите не се отказват от България, но започват да поставят условия", казва Даньо Димитров, управляващ съдружник в JTN.

Проучването отчита, че все повече млади хора вярват, че успехът им зависи от самите тях, но все по-малко имат ясен професионален план.

74% заявяват, че сами носят отговорност за развитието си, 65% вярват, че трябва да работят над средното ниво, но едва 17% имат ясен професионален план.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR