Как новите правила в Закона за публичните предприятия спират раздутите бордове с високи заплати

Промените в Закона за публичните предприятия (ЗПП), обнародвани в "Държавен вестник", се очаква да отговорят както на съвременните стандарти за корпоративно управление, така и на обществените очаквания за финансова дисциплина и редукция на административните разходи.

Защо беше приет Законът за публичните предприятия

Законът за публичните предприятия беше приет от Народното събрание през септември 2019 г. Неговата основна цел беше пълно преосмисляне и рамкиране на държавното участие в икономиката.

Приемането и последващата реализация на новия правен режим бе осъществена въз основа на Препоръките и Насоките на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) за корпоративно управление на държавните предприятия, както и със съдействието и техническата подкрепа на Програмата за подкрепа на структурните реформи на Европейския съюз.

Привеждането на българската правна рамка в съответствие с тези международни стандарти бе сред основните ангажименти на страната ни в процеса на присъединяване към ОИСР и към Външнокурсовия механизъм (ERM II).

Така законът въведе за първи път ясни принципи за прозрачност, конкурсен избор на бордовете, разделение на държавата като регулатор и като собственик, както и задължително планиране и одит.

Край на раздутите бордове

Досегашният законов модел позволяваше широк и тежък състав на управителните органи, особено в по-големите дружества, където съветите на директорите и надзорните съвети наброяваха 5, 7 или повече членове. 

Това не само затрудняваше оперативната работа, но и генерираше сериозни разходи за възнаграждения, осигуровки, бонуси и представителни разходи. С новото законодателно нововъведение от юли 2026 г. фокусът се измества съществено.

Основното правило: Съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия вече задължително се състоят от трима членове.

Изключението (Петчленни съвети): Законът допуска разширяване на състава до петима членове, но само при изрична мотивация, свързана с големината, предмета на дейност и/или стратегическото значение на предприятието (с акт на Министерския съвет или съответния общински съвет).

С това законодателят налага модел, който директно пресича практиката на изкуствено раздути управленски структури.

Финансово изражение на промяната: С колко намаляват разходите?

В едно средно до голямо държавно дружество месечното възнаграждение на неизпълнителен член на съвет на директорите/надзорен съвет (определяно съгласно ППЗПП спрямо минималната работна заплата и средната заплата в предприятието) варира в диапазона от 1 500 евро до 3 000 евро месечно, а в големите стратегически дружества достига и до 4 000 – 5 000 евро.

Заедно с дължимите осигуровки, бонуси (при изпълнение на показатели) и съпътстващи разходи, издръжката на един член на борд възлиза средно на около 30 000 – 40 000 евро годишно, коментира за сайта на Bulgaria ON AIR адв. Александър Русанов, който е бивш член на съвета на директорите на НЕК.

Редукция при съкращаване на двама членове:

За едно предприятие, което преминава от 5-членен към 3-членен съвет (освобождаване на двама неизпълнителни членове), прекият спестен разход е в рамките на 60 000 – 80 000 евро годишно само от възнаграждения и осигуровки.

Засилен контрол и независим председател

Законът последователно надгражда принципите на добро корпоративно управление.

Важно е да се отбележи, че изискването председателят на съвета да бъде независим член е съществувало и в предишните редакции на закона. 

Неговото запазване в комбинация с новия тричленен формат придобива още по-голяма тежест.

В малък състав от трима души присъствието на независимо лице, което определя дневния ред, гарантира съществен баланс, прозрачност и реален вътрешен коректив срещу капсулирането на управлението.

Срокове за изпълнение: Преходният период

Промените изискват мащабна реорганизация в цялата държавна и общинска икономика. 

За да се гарантира бързо постигане на тези резултати, в Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (обн. - ДВ, бр. 69 от 2026 г.) е записано:

В двумесечен срок от обнародването на закона (т.е. до края на септември 2026 г.) органите, упражняващи правата на държавата или общината, са длъжни да приведат съставите на съветите в съответствие с новите изисквания.

Снимка: AI