Йотова: Не приеха промените на България в изявлението на ООН за Украйна

Президентът Илияна Йотова внесе уточнение около общото изявление за войната в Украйна, към което България се присъедини заедно с още десетки държави.

По думите ѝ документът не се подписва, а е бил изпратен на държавите членки преди сесията в Ню Йорк. България не е имала възможност да изрази резерви по предоставената позиция, а предложенията ѝ за редакция не са били приети.

"Първо - това изявление не се подписва. То е изпратено на всички държави членки преди сесията в Ню Йорк. Българската държава нямаше възможност да изрази резерви по предоставената позиция, нито бяха приети предложенията за редакция", подчерта Йотова.

Позицията е представена пред Общото събрание

Йотова посочи, че поради това не е присъствала на разширеното заседание на Съвета за сигурност, съобщи БГНЕС.

"Това е видно от липсата ми на общата снимка след него", уточни президентът.

Тя заяви, че е представила своята позиция в изказването си пред Общото събрание на ООН.

"Няма военно решение за Украйна. Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия", подчерта Йотова.

София се присъедини към позицията на 51 държави

България е сред 51 държави, присъединили се към общото изявление, представено в Ню Йорк на 23 септември преди заседанието на Съвета за сигурност на ООН.

От Министерството на външните работи заявиха, че България поддържа европейското единство и в тази връзка се е присъединила към документа. Ведомството уточни също, че националната позиция на страната ни не е намерила пълно отражение в него.

Москва бе призована за незабавно прекратяване на огъня

В общото изявление Русия е призована да приеме "незабавно, пълно и безусловно прекратяване на огъня" и да участва в съдържателни мирни преговори.

В документа се посочва, че Украйна е приела подобно прекратяване на огъня през март 2025 г., а Русия е призована да направи същото като стъпка към дипломатически процес и постигане на всеобхватен, справедлив и траен мир.

Позицията съдържа и призиви за защита на цивилното население, спазване на международното хуманитарно право и засилване на дипломатическите усилия за прекратяване на войната.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR