Йотова: Войната в Украйна засяга пряко България, крайно време е за преговори

България призовава: да превърнем Черно море от зона на повишен риск и заплаха в зона на национална и международна сигурност - зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни култури, религии и политически системи.

Това заяви държавният глава Илияна Йотова в изказването си на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.

Сигурността в Черно море

Основна тема в изказването на президента беше сигурността и стабилността на Черноморския регион като неразделна част от сигурността във всичките ѝ измерения.

"Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Но проблемът в Черно море от регионален стана глобален", подчерта Илияна Йотова.

Тя посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав са риск за продоволствена криза. Президентът постави и въпроса за устойчивостта и баланса на морските екосистеми в Черно море, застрашени в още по-голяма степен от войната в Украйна.

Държавният глава заяви, че България подготвя инициатива, за която ще търси заедно със страните от региона и всички заинтересовани постигането на съгласие и съвместно действие, за да се осигури свободното и безопасно корабоплаване в Черно море.

"Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации", подчерта Йотова.

Преговори за мир в Украйна

"Мирът и сигурността са наша отговорност. В условията на конфликти, които отнемат хиляди човешки животи и оставят след себе си огромни разрушения, трябва да засилим усилията си за предотвратяване и прекратяване на военните действия", заяви държавният глава.

Президентът изтъкна, че основно предизвикателство остава войната в Украйна, чиито последици се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия.

"Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното в политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепено със съответните гаранции", заяви Илияна Йотова.

"Можем ли да постигнем мир в Украйна? Очевидно можем", подчерта президентът. Тя отново изтъкна, че няма военно решение за Украйна. "Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия", заяви Йотова.

Държавният глава изтъкна, че Европа не може да бъде просто наблюдател, а трябва да бъде реален участник със свое предложение за следвоенната архитектура за сигурност на континента.

"Военната сигурност следва да бъде допълнена с втория стълб на сигурността - договорно-правния, който да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще носи повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването", категорична беше Илияна Йотова.

От най-високата трибуна на ООН тя отправи призив - "необходима ни е визия за следващия ден по формулата "Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност".

Конфликтите в Близкия изток

В изказването си президентът подчерта и необходимостта от политически решения за деескалация на конфликтите в Близкия изток.

"В Газа не може да бъде допуснат нов цикъл на разрушение, хуманитарна криза и насилие", посочи Йотова.

От трибуната на ООН президентът изрази своята почит към капитан Марин Маринов, който загуби живота си в Газа, докато изпълняваше хуманитарната си мисия.

"Необходимо е да се създадат условия за стабилизиране и възстановяване, надеждни гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление. Единственото устойчиво решение е това за две държави - Израел и Палестина, живеещи една до друга в мир и сигурност. Това е единственият път, който може да даде на двата народа перспектива за достоен живот и мирно бъдеще", заяви държавният глава.

В контекста на развитията около Иран Йотова открои въпроса за сигурността на световните морски пътища и на първо място на маршрута през Ормузкия проток. Държавният глава заяви, че страната ни подкрепя свободата и безопасността на международното корабоплаване и настоява за пълното спазване на приложимото международно право и Конвенцията на ООН по морско право.

Ядрена сигурност и нови заплахи

"Световните конфликти внесоха нови, непознати досега заплахи, като застрашиха дори ядрената сигурност чрез безотговорни атаки срещу ядрени обекти", посочи президентът.

Тя подчерта, че България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол на въоръженията и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

"Подкрепяме целта за свят без тях, която трябва да се преследва с прагматични стъпки - повече прозрачност, проверим контрол и ограничаване на арсеналите", каза Илияна Йотова.

Президентът беше категорична, че нито една държава не може да се справи сама в борбата с тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите. Тя заяви, че като член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2024-2026 г. България работи за обществена среда, в която дискриминацията, расизмът, антисемитизмът и езикът на омразата нямат място.

"Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са съществена част от тази среда, особено в условията на нарастваща дезинформация", заяви Йотова.

Правата на децата и жените

Сред основните теми на изказването на президента бяха и правата на децата и жените.

"Правата на детето и достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора в тях са ключови за да изграждаме общества, в които всеки е част от решенията, които определят неговото бъдеще", заяви Йотова, като подчерта, че неравенствата в света стават все по-дълбоки.

България подкрепя конкретни международни усилия в тази посока - от гарантирането на правото на образование на всяко дете до последователното прилагане на Дневния ред "Жени, мир и сигурност". Защитата на правата на човека не се измерва само с поетите ангажименти, а с реалните възможности за участие, образование и достоен живот. Подчерта неизменния ангажимент на България за устойчиви инвестиции в образованието, науката и културата.

"Това е нашата обща цел - общества, в които различията не разделят, омразата не определя, а правата и достойнството на всеки човек са защитени", изтъкна държавният глава.

Ролята на ООН

По думите на Йотова днес светът има нужда не просто от повече диалог, а от повече доверие, повече отговорност и повече способност да действа заедно.

"Многостранното сътрудничество има смисъл само ако води до решения, а решенията - до действия и резултати", подчерта президентът.

Тя изтъкна, че в центъра трябва да остане човекът с неговия живот, достойнство, права и възможности. По думите й това изисква международен ред, основан на Устава на ООН и на международното право. Йотова заяви, че ООН трябва не само да формулира принципи, но и да има силата да ги отстоява.

"Нека направим така, че Организацията на обединените нации да бъде не просто форум за обсъждане на кризите, а двигател за тяхното предотвратяване и мирно разрешаване", подчерта президентът.

Йотова беше категорична, че е необходима реформа на Съвета за сигурност с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност. Тя заяви, че България подкрепя разширяването му, включително с поне едно допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група.

"Бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, то ще принадлежи на онези, които успеят да изградят доверие", изтъкна държавният глава.

"Няма по-голяма отговорност пред нашите народи от това да предадем на следващите поколения свят, в който сътрудничеството е по-силно от противопоставянето, диалогът - по-силен от езика на омразата, а мирът - по-силен от войната. И България е готова да допринася за това не само като потребител на сигурност, а като създател на сигурност", подчерта президентът.

Снимка: Прессекретариат на президента