"Братя, часът на Съединението удари": Захари Стоянов - човекът, който поведе България

Роден под името Джендо Стоянов Джедев през 1850 г. в скромно овчарско семейство в село Медвен, Сливенско, Захари Стоянов израства с непримирим дух и жажда за просвета, които го отвеждат до образователни институции във Варна и Русе.

Ако Априлското въстание е бойното кръщение на Захари Стоянов като летописец, то Съединението е неговият зрелостен изпит като държавник и революционер. Със своята решителност, медиен ген и организационен устрем той доказва, че българският народ може сам да кове съдбата си.

Началото на революционната подготовка

През февруари 1885 г. в Пловдив Захари Стоянов заедно с група съмишленици основава таен комитет, чиято първоначална цел е по-радикална - освобождението на Македония и Тракия.

Осъзнавайки реалните политически и военни възможности на епохата обаче, Захари Стоянов проявява зрялост и бързо пренасочва фокуса. 

Той трансформира организацията в Български таен революционен комитет и извежда на преден план една напълно постижима и свещена цел - незабавното сливане на Южна и Северна България.

Силата на перото

Захари Стоянов разбира, че за успешна революция е нужна силна идеологическа подготовка. На 28 май 1885 г. той започва да издава вестник "Борба". Оръжието на Стоянов тук не е пушката, а неговото остро и безкомпромисно перо.

Като апостол от Априлското въстание, Захари Стоянов прилага натрупания си опит за изграждане на комитетска мрежа в цяла Източна Румелия.

Първоначалният план за Съединението предвижда въстанието да избухне в средата на септември. Спонтанните протести в Панагюрище и Чирпан обаче принуждават Захари Стоянов да действа незабавно.

Часът на Съединението

На 5 срещу 6 септември той подписва прокламация за обявяване на Съединението с думите:

"Братя, часът на Съединението удари. Вие се задължавате в името на Отечеството ни да подпомогнете святото дело."

Той призовава народа и четите към въстание за обединението на Източна Румелия с Княжество България.

Със свалянето на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич делото е извършено триумфално.

От революционер до държавник

След Освобождението Захари Стоянов работи като административен чиновник в Търново, Русе и Пловдив. От 1886 г. се установява в София и започва активната му политическа дейност.

Той е избран за депутат в Народното събрание (НС). През 1887 г. става подпредседател, а по-късно и председател на Петото НС.

Работи в тясно сътрудничество със Стефан Стамболов, подкрепяйки неговата линия на държавен суверенитет и отпор срещу руското външно влияние в българските въоръжени сили и държавните институции.

Захари Стоянов умира едва на 39 години по време на посещение в Париж на 2 септември 1889 г.