Случайностите, които промениха света

Повратните точки в човешката история - миговете, в които случайността и съдбата определят събитията за векове напред - са атрактивна, но и спорна област, от която историците като цяло се пазят. Известният британски политически коментатор Андрю Мар предлага своята не съвсем научна, но интересна трактовка в новата си телевизионна поредица Andrew Marr's History of the World, която BBC ще излъчи в края на септември. The Guardian помести някои избрани откъси от нея.

70 000 ГОДИНИ ПРЕДИ ХРИСТА. Една жена напуска Африка. Според най-съвременните ДНК-проучвания днешните хора са се разпространили извън Черния континент благодарение на миграцията на едно-единствено племе. Според генетиците всъщност цялото съвременно човечество, извън населението на субсахарска Африка, произлиза от една жена - истинската, историческа Ева. Така че хората в Токио, Хелзинки и Сау Паулу са ви преки роднини.

11 000 ГОДИНИ ПРЕДИ ХРИСТА. Изобретяването на кашата. Или с други думи, първата земеделска революция, при която хората се научили да сеят и отглеждат зърнени храни, и престанали да бъдат номади-ловци. Населението започнало да расте, ставайки в един омагьосан кръг все по-зависимо от обработването на земята. Освен всичко друго, казва Мар, земеделието означавало развалени зъби, болки в гръбнака и огромно количество много скучен труд. Но без него никога не бихме имали села, градове, империи, автомобили, стъпване на Луната - с една дума, цивилизация.

2000 ГОДИНИ ПРЕДИ ХРИСТА. Да Ю и голямото наводнение. Да Ю е по-скоро митологична, отколкото историческа фигура - твърди се, че той убедил племената, живеещи около Жълтата река (Хуанхъ) в Китай, да се обединят и да изградят системи от канали и напоителни съоръжения, за да се предпазят от редовните опустошителни наводнения. Всъщност, отберязва Андрю Мар, повечето ранни цивилизации са възникнали около големи реки (Нил, Тигър, Инд). За да се предпазят от наводнения и да могат да използват водите за напояване, хората се нуждаели от добра организация и от някакъв тип власт. Така се появили управниците и класите. "Харесва ми идеята, че първият велик герой на Китай е бил цивилен инженер", казва Мар.

35 ГОДИНА. Савел се преобразява. Как учението на Иисус достига от затънтената провинция Юдея до сърцето на Римската империя и цивилизования свят? Благодарение най-вече на Савел от Тирс, първоначално ревностен преследвач на християните, който след едно загадъчно събитие по пътя за Дамаск изведнъж променя мирогледа си и става свети Павел - най-пламенният християнски апостол. Пътуванията му разнасят вестта за Иисус из цялата империя. Почти три века по-късно император Константин (един твърде нетипичен светец - смята се, че е отровил незаконнородения си син и удавил жена си) отваря пътя към превръщането на християнството в официална религия на Рим.

1162 ГОДИНА. В Монголия се ражда Темуджин, син на вожд, който обаче след смъртта на баща си е прогонен от племето си. По-късно той ще обедини разпокъсаните монголски племена под своя власт, ще ги поведе на завоевателни походи и ще приеме името Чингис Хан (владетелят на света). Неговите нашествия опустошават и съсипват цивилизованите ислямски държави в Средния и Близкия изток, накланяйки за пръв път баланса в полза на изостаналата християнска Европа. Освен това Чингис Хан определя за векове напред съдбата на Русия, Индия и Китай, което го прави може би най-влиятелната фигура в историята. ДНК-изследвания показват, че около 16 милиона души днес са негови преки потомци.

1532 ГОДИНА. Франсиско Писаро унищожава империята на инките. Противно на преобладаващото мнение, най-могъщият народ на Южна Америка далеч не е бил невинна жертва - инките всъщност се славели като жестоки завоеватели и още по-жестоки владетели. Но срещу стоманата на испанците и внесените от тях европейски болести не успели да устоят. 95% от местното население било изтребено от конкистадорите и микробите, за да разчисти пътя за преселници от Европа. А Писаро претопил несметно количество произведения на изкуството, за да ги прати у дома като компактни слитъци сребро и злато. Испания похарчила съкровищата на инките за украса на църкви и за неуспешни завоевателни войни. Но конкистадорите, без дори да подозират, пренесли в Европа нещо много по-ценно - картофа.

1796 ГОДИНА. Едуард Дженър открива ваксинацията. Всъщност много преди него хората знаели, че могат да се предпазят от смъртоносната едра шарка, ако се заразят с малко количество гной от вече болен човек. Но това било твърде рисковано. Дженър открил, че може да предизвика същия предпазен ефект, ако използва безобидната за хората кравешка шарка. Изпробвал теорията си върху едно местно момче в Глостършър - не съвсем етична постъпка от днешна гледна точка, но благодарение на нея Дженър е спасил милиони животи. Андрю Мар твърди, че той заслужавал да е най-прочутият англичанин в историята, може би заедно с Шекспир.

1921 ГОДИНА. Катрин Маккормик и Маргарет Сангър се срещат за обяд. Първата е наследничка на милионите на покойния си съпруг, втората - ирландска анархистка. Но и двете се борят за правата на жените и най-вече - за правото на контрол върху забременяването. На този обяд те решават да обединят сили и средства за разработването на ефективно противозачатъчно средство за жени. С парите на Маккормик е създадено Хапчето.

1923 ГОДИНА. Полицаят не улучва. По време на злополучния нацистки Бирен пуч в Мюнхен един блюстител на реда се прицелва в Адолф Хитлер. В последния миг обаче лидерът на бунта се навежда и куршумът улучва човека до него. Година по-късно Хитлер получава сравнително лека присъда. В затвора диктува книга с кошмарното заглавие "Моите четири и половина години борба срещу Лъжите, Глупостта и Страхливостта". После я прекръства на "Моята борба". В нея бъдещият фюрер съвсем ясно предупреждава света за намеренията си по отношение на евреите, Европа и Съветския съюз. Но светът не си взема бележка.

1945 ГОДИНА. Хирошима и атомната ера. Разработваният в пустинното градче Лос Аламос проект "Манхатан" е събрал учени от цял свят. Плод на техния труд е атомната бомба, унищожила Хирошима. Лидер на проекта е Дж. Робърт Опънхаймер - една от големите загадки в историята, както подчертава Мар. Опънхаймър е хуманист с леви убеждения, с богата култура, привлечен от далекоизточните религии... и в същото време изчислява на каква височина да стане детонацията, така че да има най-много цивилни жертви.