ЕК: България бележи застой по важните съдебни реформи и антикорупционните мерки

В Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона за 2026 г., който излезе на 17 юли, се посочва, че липсва напредък от страна на България по четири основни препоръки.

Става въпрос за реформата на Висшия съдебен съвет, дългосрочното командироване на съдии, качеството на законодателния процес и корупцията по високите етажи на властта.

Комисията отчита известно развитие при механизма за разследване на главния прокурор, възстановяването на Антикорупционната комисия, прозрачността на държавната реклама и правилата за избор на членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Общественото доверие в независимостта на съдебната система е много ниско, няма убедителни резултати по дела за корупция срещу високопоставени лица, а политическата нестабилност и честите институционални промени са затруднили последователното прилагане на реформите.

6 препоръки към България

България трябва да промени законодателството, така че да ограничи продължителното командироване на съдии на свободни длъжности. Брюксел отбелязва, че по този въпрос няма напредък и че широкото използване на командироването продължава да поражда опасения за независимостта на магистратите.

Страната трябва да възобнови реформата на Висшия съдебен съвет и да промени неговия състав така, че да гарантира независимостта и ефективността му в съответствие с европейските стандарти.

ЕК настоява и за реални резултати при разследването и наказването на корупцията по високите етажи. Комисията заключава, че по тази препоръка отново няма напредък.

България трябва да осигури пълното заработване на новата Антикорупционна комисия, включително нейните превантивни и разследващи функции.

Препоръчва се продължаване на работата по ясни правила за почтеност на членовете на правителството и другите лица на висши изпълнителни длъжности, включително реален механизъм за санкциониране при нарушения.

Последната основна препоръка е свързана със законодателния процес. Парламентът трябва да гарантира обществени консултации и оценки на въздействието и за законопроектите, внесени от народни представители.

Комисията отчита като изцяло изпълнена единствено препоръката за промяна на процедурата по избор на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Известен напредък има и по прозрачността на държавната реклама.

Само един от всеки четирима вярва в независимостта на съда

Нивото на възприемана независимост на съдилищата и съдиите остава много ниско.

Едва 24% от гражданите определят съдебната независимост като добра или много добра. През 2025 г. делът им е бил 27%, а през 2022 г. 31%.

Сред компаниите положителна оценка дават 22%, при 27% година по-рано.

Основните причини са усещането за натиск или намеса от страна на правителството и политиците, както и влиянието на икономически и други частни интереси.

Нов механизъм за разследване на главния прокурор

Една от областите, в които ЕК отчита развитие, е механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници.

На 29 май 2026 г. парламентът прие промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат заедно с прокурора, разследващ главния прокурор, да бъде определян и наблюдаващ прокурор.

Тази функция трябва да се изпълнява от съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Целта е главният прокурор и заместниците му да бъдат изключени от вътрешния йерархичен контрол върху разследването.

Наблюдаващият прокурор получава правомощия да иска използване на специални разузнавателни средства по дела срещу висши прокурори, както и възобновяване на производства при определени условия.

Законът въвежда автоматичен съдебен контрол върху решенията за спиране или прекратяване на досъдебни производства за престъпления, извършени от главния прокурор.

След изтичането на двугодишния мандат на първия специален прокурор на 22 декември 2025 г. е назначен нов. Той е избран чрез системата за случайно разпределение измежду 11 съдии с ранг на върховни съдии.

През 2025 г. до Върховния касационен съд са постъпили 18 сигнала за предполагаеми престъпления. Осем са били изпратени на прокурора, разследващ главния прокурор, а останалите десет са били от компетентността на Софийската градска прокуратура.

Приетите промени са получили предварителна положителна оценка от ЕК по съответния ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост.

Позиция на Министерството на правосъдието

Министерството на правосъдието смята, че оценките на ЕК, посочени в Седмия доклад за върховенството на закона, са обективни. Те отразяват състоянието за предходните периоди, в които се е осъществявало наблюдението.

Положителните оценки на ЕК са свързани с усилията на настоящето правителство и парламент и е отчетен напредък по важни реформи в областта на върховенството на правото, като усъвършенстването на механизма за разследване на главния прокурор,  новия модел на антикорупционна комисия, задължителния съдебен контрол при прекратяване и спиране на разследвания, свързани с корупция.

Като напълно изпълнена е отчетена миналогодишната препоръка в доклада на ЕК за подобряване на функционирането на Инспектората към ВСС и избягването на риска от политическо влияние върху него.

Снимка: Reuters