Цената на съдебната власт: Защо бюджетът расте, а доверието намалява?

Съдебната реформа у нас задава важен въпрос - работят ли институциите така, че да гарантират справедливост, отчетност и доверие.

Само за няколко дни два различни казуса поставиха тази тема с нова сила. Европейската прокуратура порица българския европейски прокурор Теодора Георгиева, след като установи нарушения в работата ѝ.

Казусът във Висшия съдебен съвет

В същото време Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет не успя дори да разгледа предложението на министъра на правосъдието по случая с апелативния прокурор Емилия Русинова – заради самоотводи и липса на кворум.

Това са два различни случая, но с един и същ въпрос – може ли съдебната система да носи отговорност сама пред себе си? Защото доверието в правосъдието не се гради само върху независимостта на магистратите, а и върху способността на институциите да вземат решения навреме, независимо от това дали те са удобни или не.

Тези събития идват в момент, в който съдебната власт продължава да работи в условията на незавършена реформа, предстои избор на нов Висш съдебен съвет.

Разходи без обвързаност с резултатите

На този фон анализ на Института за пазарна икономика показа, че България има голям брой магистрати на глава от населението, а най-голямата част от бюджета на съдебната власт е за персонал. 

Бюджетът на съдебната власт нараства автоматично, без ясна връзка с поставените цели и постигнатите резултати.

Разходите се увеличават, въпреки намаляващата натовареност.

За ефективността на органите в съдебната система – разговор в ефира на "Директно" с ръководителя на правната програма на Института за пазарна икономика Иван Брегов.