АПИ: До 4 години ще бъдe завършена АМ "Хемус" до Велико Търново

До четири години АМ "Хемус" трябва да стигне до Велико Търново. Това заяви председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) инж. Александър Тодоров.

Той обяви още, че пътната агенция подготвя нова стратегия за поддръжката на мантинелите, която да ускори подмяната им и да подобри безопасността по републиканската пътна мрежа.

Завършването на АМ "Хемус" остава сред основните приоритети на АПИ

Според инж. Александър Тодоров в следващите няколко години трябва да бъдат приключени участъците до Велико Търново.

"За мен е важно да довършим тази магистрала, за да може да се пътува спокойно. Специално участъците, които са до Велико Търново, лот 4, 5 и 6 от пътя Плевен-Ловеч, и тези двата, 2-ри и 3-и лот, които са до пътя Плевен-Ловеч, в рамките на 3-4 години би трябвало да ги завършим, за да може наистина трафикът в Северна България да бъде облекчен", каза председателят на Управителния съвет на АПИ.

По думите му завършването на тези отсечки ще подобри транспортната свързаност в Северна България и ще облекчи трафика по натоварените пътни артерии.

АПИ подготвя нова стратегия за мантинелите

Тодоров съобщи, че агенцията ще промени начина, по който се възлагат дейностите по поддръжката и подмяната на ограничителните системи.

"Новите поръчки, които бяха обявени миналата година и по които имаше жалби, съответно са в КЗК. Вчера ги прекратихме. Имаме нова стратегия – договорите за текущ ремонт и поддържане да включват и ограничителните системи, така че да не се получават разминавания", обясни той пред БНТ.

Тодоров уточни, че в момента ремонтът на пътя и подмяната на мантинелите често се възлагат по различни договори, което води до забавяне и невъзможност всички дейности да се извършват едновременно.

"В момента по един договор се извършва някакъв ремонт на пътя, по друг договор трябва да се подмени ограничителната система, но договорите за ограничителни системи са изтекли, новите са спрени и реално не можем да си изпълняваме задълженията", допълни председателят на Управителния съвет на АПИ.

Бетонните ограничители не са универсално решение

Тодоров коментира и идеята на места металните мантинели да бъдат заменени с бетонни ограничителни системи.

"Има държави, които практикуват поставянето на бетонни ограничителни системи, и други, които използват стоманени. Моето мнение, без да съм експерт в пътната безопасност и ограничителните системи, е че няма еднозначно решение", посочи председателят на Управителния съвет на АПИ.

По думите му бетонните ограничители са много по-твърди и при удар с лек автомобил не поглъщат енергията, което може да увеличи риска от тежки последствия за пътниците.

"Бетонните ограничителни системи са корави. Реално погледнато, при удар от лек автомобил те не дисипират енергията. Представете си да се ударите в стена, която е неподвижна", коментира още той.

Снимка: БГНЕС