За пожар или линейка: Трудностите пред хора с увреден слух да подадат сигнал на 112

Сегашното приложение на МВР изисква сложно писане в моменти на паника, което прави достъпа до бърза помощ неравен и дискриминационен

12.06.2026 • 19:20 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger

Хората с увреден слух в България изпитват сериозни затруднения при повикването на линейка.

Общността алармира за дефекти в мобилното приложение на системата 112 и настоява за спешното разкриване на специализиран кол център с видео връзка и жестов превод.

Юмер Местан има проблеми със слуха. В началото на май му се налага да потърси спешна помощ.

Опитва да се свърже с лекари през специалното приложение за хора със слухови или говорни увреждания към "Национална система 112", което е единственият начин хора със затруднения да потърсят помощ, ако са сами.

Когато приложението откаже в критичен момент

"На 4 май имах алергична реакция, задух, с дишането се затруднявах. Наложи ми се да вляза в приложението, което е най-алтернативният канал за хората с увреден слух, обаче не можех да вляза. Когато натиснах забравена парола, не получих достъп. Не можех да говоря по телефона. Тогава се обърнах към моя приятел, който се обади на 112", коментира Юмер.

Връзката със спешната помощ осъществява трето лице - приятел на Юмер, който пътува от работата си до него и след около 40 минути успява да свърже Юмер с медиците.

В крайна сметка лекарите му помагат да се стабилизира само с консултация по телефона.

Оказва се, че Юмер не е успял да влезе в приложението, заради забравена парола.

Четири дни за възстановяване на достъпа и отговорът на МВР

Системните администратори я възстановяват след 4 дни, а Юмер, от своя страна, пуска сигнали до редица институции за дискриминация и неравен достъп до спешна помощ.

От МВР се запознават със случая на Юмер Местан.

Сигналът на г-н Местан е разгледан по надлежния ред и в законоустановения срок е изготвен отговор, в който на гражданина са изяснени всички поставени въпроси и обективно е представена ситуацията към конкретния момент.

В писмото е отправено предложение към г-н Местан за индивидуално съдействие при работата му с мобилното приложение за достъп до 112 на хора със слухови или говорни увреждания.

Екип от експерти работи непрекъснато за оптимизиране на административните процеси и достъпа до ЕЕН 112 за граждани със слухови или говорни увреждания в рамките на техническите възможности на системата.

От Съюза на глухите заявиха за Bulgaria ON AIR, че не са информирани за сериозни проблеми с апликацията и често организират обучителни срещи за работа с нея.

На една от тях е и Красимира, която е глухоняма.

Решението: Денонощен кол център с жестов превод

"Има готови шаблони, които ние можем да натиснем и да съобщим какъв е конкретният проблем, но не получаваме отговор. Споделихме, че в такъв случай е най-важно да има видео разговор. Натиска се копче, появява се преводач, но писането е трудно. Човек не може да мисли много в такива моментни", сподели Красимира.

Има и други глухи, които се затрудняват как ще пишат, как ще водят чат. Има такива, които дори не могат да четат. Трябва да има трети човек, който да е на ротационен принцип в кол центъра и да има гъвкаво работно време, както в Столичната община има жестов превод. Но 112 е по-спешно от общината дори. Рядко подаваме жалби в Столичната община, по-често използваме 112. 

По последни данни глухите хора в България са 120 000. Тези, които използват жестов превод са около 30% от всички със затруднен слух.

"Ние сме равни, но нямаме равен достъп", категорична е Красимира.

И глухите хора се затрудняват да говорят за проблемите си, все пак го правят, защото те може да не чуват, но се надяват да бъдат чути, от тези, които имат слух. От институциите.

Вижте повече в репортажа.

Снимка: iStock


  • Последни
  • Четени
България виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички