Марс и след него

На 6 август една от най-амбициозните мисии на NASA в последните десетилетия се увенча с успех: марсоходът Curiosity кацна благополучно на Червената планета и вече успешно тероризира местния пейзаж с камерите и манипулаторите си. Но празненствата в американската аерокосмическа агенция бяха кратки: след чашата шампанско учените запретнаха ръкави и се захванаха със следващите предизвикателства. В специалния фонд за "Новаторски напредничави концепции" на агенцията има заделени награди от 100 000 до 500 000 долара за идеи, които могат да променят бъдещите космически мисии. Ето и шестте най-атрактивни проекта на NASA за следващите години, ако ви се прииска да си размърдате мозъка.

ЛУННО СЕЛО. Изграждането на постоянна база на Луната е първата и незаменима стъпка към колонизирането на Слънчевата система. Джордж Буш – младши дори бе фиксирал 2018 година като дата за осъществяването му, но после дойдоха кризата и Обама, така че сега срокът е изместен в неопределеното бъдеще. Междувременно учените работят върху намаляване на колосалната цена на проекта.

Берок Кошневис, професор от Университета на Южна Калифорния, разработва новаторски автоматизирани строителни системи, които ще ползват като материал стопения и превърнат в паста лунен прах. В момента транспортирането на килограм товар до Луната струва десетки хиляди долари, така че в идеята определено има хляб.

РАКЕТА С ТУРБО. Основна пречка пред завладяването на Космоса е все още твърде жалката скорост на апаратите ни. Абсолютният рекордьор засега е сондата Helios 2, която разви 252 792 км/ч (70 км/сек), и то с любезната помощ на слънчевата гравитация. Без нея таванът е на New Horizons – 58 536 км/ч. При такава скорост ще ни трябват 447 дни, за да стигнем до Юпитер при най-голямото му приближаване до Земята.

Решение на проблема търси изследователят Джон Слоу. Той вярва, че можем да заменим сегашното си космическо гориво – течен кислород и водород – с нещо, наречено магнито-инерциален синтез. Идеята на Слоу е да нагрее и компресира намагнетизирана плазма до условия, в които да се осъществи ядрен синтез. Точната концепция е твърде сложна, но е достатъчно да знаете, че ако Слоу успее, времето за пътуване до Марс ще се съкрати от 18 месеца но по-малко от 30 дни.

ФИТНЕС-СКАФАНДЪР. Един от основните проблеми на продължителния престой в открития космоск е, че от липсата на гравитация мускулите започват да атрофират. Космонавтите трябва периодично да се връщат в условията на нормално притегляне, за да не се превърнат в инвалиди (рекордът за най-дълъг престой в безтегловност е на руснака Валери Поляков, който изкара 438 дни на станцията "Мир" през 90-те).

NASA обаче разчита да се справи с това затруднение чрез новаторския си космически костюм, наречен Variable Vector Countermeasure Suit, или просто V2. Специални жироскопи и акселерометри в него ще следят позицията на тялото, а вградените микромотори ще оказват съпротива на движенията ви, имитирайки гравитация и стимулирайки мускулите ви. Между другото нулевата гравитация е отлично решение, ако страдате от ниския си ръст – при продължително излагане на безтегловност гръбначните прешлени се разтягат и можете да пораснете с 5 до 8 сантиметра.

ПЛАТНОХОД НА ВЕНЕРА. Марс винаги е бил предпочитаната цел за първите мисии до други планети – вероятно защото Венера, другият близък съсед на Земята, се доближава силно до представата ни за ада: гъста отровна атмосфера от корозивни газове и средни температури от 450 градуса по Целзий. Един екип в NASA обаче усилено подготвя машини, които да издържат на тези условия. Под ръководството на Джофри Ландис се работи върху прототипа на първия извънземен платноход – транспортно средство, което ще може да ползва като задвижване могъщите ветрове на Венера и 50 пъти по-високото атмосферно налягане там.

КОСМИЧЕСКИ ЛЕДОРАЗБИВАЧ. Ако изобщо някъде другаде в Слънчевата система има живот, най-вероятно е на юпитеровия спътник Европа – това е мнението не само на фантасти като Артър Кларк, но и на водещите астрономи и астробиолози. Напълно по възможностите ни е да пратим изследователска сонда до този загадъчен свят (наскоро мисията Cassini-Hyugens стигна доста по-далеч, до Сатурн и Титан), проблемът е само как да го проучим. Европа е покрита с дълбоки океани, а най-горните няколко километра от повърхността им са плътен лед. Изследователи от Вирджинския технологичен институт разработват проект на сонда, която буквално да "разтопи леда". Тази сонда ще е тежка и изключително гореща, така че да проникне под твърдата обвивка и да спусне специална подводница в моретата на Европа.

ФИРМА ПО ЧИСТОТАТА. Едва половин век след началото на космическата ера орбитата на Земята е пълна с боклук – изоставени спътници, космически апарати, изпуснати инструменти, отломки от резервоари и слънчеви панели, и какво ли още не. Зачестилите сблъсъци между тези отломки създават още повече и по-дребен боклук, който не само се превръща в заплаха за управляемите мисии, но и на всичкото отгоре е извън обхвата на модерните сателити. Даниъл Грегъри от отбранителния гигант Raytheon разработва доста оригинален начин за почистване: вместо да се мъчи да събира отломките една по една, той обмисля технология за изстрелване на фокусирани атмосферни газове към пояса с боклуци. Газовете ще ги забавят достатъчно, за да ги извадят от орбитата им и парчетиите да изгорят безопасно при навлизането си в атмосферата.