Културното наследство е икономически и духовен ресурс за развитие

Културно-историческите обекти в много повече от туристически атракции. Те са ресурс, икономически, социален и духовен.

Когато се управляват стратегически, те могат да бъдат генератор за развитие на цели региони. Днес начинът на живот се измерва не само в удобството, а в достъпа до култура, природа и смислени преживявания.

"Културното наследство и дестинациите, които разполагат с този ресурс, са съвсем естествено продължение на градската ни среда, на начина ни на живот. Към туризъм хората прибягват, за да повишат личните си изживявания, за да повишим и нашата идентичност, самосъзнание", каза директорът на Историческия музей в Петрич инж. Катя Стоянова в проекта на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Начин на живот". 

Ролята на паметта в съвременния начин на живот

Културното наследство, като част от цялата ни идентичност, е много важен инструмент, подчерта тя.

"Това е признак и на добре развито общество", допълни тя.

Инж. Стоянова подчерта, че Историческият музей в Петрич, културните политики на общината и акцентът в културния туризъм - античният град Хераклея Синтика, са пример.

"Вече може да отчетем резултатите от концепцията културното наследство да се превърне в акцент на допълнителното преживяване в дестинацията. Когато ресурс вече е разработен, всички други успяват да направят общ интегриран продукт и той дава допълнително добавена стойност и на посетителите", обясни събеседникът.

Променя ли се профилът на туриста

"Наш ангажимент е да променим профила, да научим посетителите, че не е достатъчно да се снимаш и да сложиш печат. Черпим опит.

Надграждаме. Потенциалът, който имаме, е изключителен за страната ни. Стъпили сме на световния опит, но и на ресурса, с който разполагаме", заключи инж. Стоянова.