Фискалният съвет: Влизането в Еврозоната не води автоматично до инфлация

Опасенията, че приемането на еврото неизбежно ще доведе до рязко поскъпване на живота, не се потвърждават от реалните данни.

Анализ на Фискалния съвет, базиран на хармонизираната средногодишна инфлация в шест държави, приели еврото през последните две десетилетия, показва, че няма пряка и устойчива връзка между смяната на валутата и трайното увеличение на инфлацията.

Какво показват числата

Изследването обхваща Словения (2007), Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014), Литва (2015) и Хърватия (2023), като сравнява инфлационните нива три години преди и три години след въвеждането на еврото.

Данните показват, че в периода преди присъединяването към Еврозоната в повечето държави се наблюдава умерено до силно повишаване на инфлацията.

Най-изразен е този процес в Естония, докато в Латвия инфлацията дори е отрицателна или слаба. В Словения, Словакия и Хърватия повишението е по-умерено.

Първата година след еврото - без общ модел

Особено показателна е първата година след въвеждането на еврото. В три от страните инфлацията нараства - в Словения с 1,3 процентни пункта, в Естония с 2,4 п.п. и в Латвия с 0,7 п.п. В останалите три обаче тя намалява - най-силно в Словакия (–3,0 п.п.), както и в Литва и Хърватия.

Това ясно показва, че няма универсален инфлационен ефект, който да се задейства автоматично от самото приемане на еврото.

Стабилизация в средносрочен план

През втората и третата година след въвеждането на общата валута във всички разгледани държави се наблюдава стабилизиране и връщане към умерени инфлационни нива.

Дори в Хърватия, където инфлацията остава сравнително по-висока, тя е реално по-ниска в сравнение с периода непосредствено преди приемането на еврото.

Реалните причини за инфлацията

Заключението на анализа е еднозначно: инфлацията не се причинява от смяната на валутата, а от реални икономически фактори - военни конфликти, енергийни цени, производствени разходи, търсене и провежданата икономическа политика.

Въвеждането на еврото представлява номинална промяна, при която цените и доходите се преизчисляват по фиксиран курс. Това не води до увеличение на паричното предлагане - особено в страни като България, които и без това функционират в условията на валутен борд.

Психология срещу икономика

Опитът на държавите от Еврозоната показва, че евентуалният ефект върху цените е минимален и еднократен. Чувството за "общо поскъпване" често има по-скоро психологически характер, отколкото реално икономическо измерение.

Данните сочат, че страховете от неконтролируема инфлация след приемането на еврото не намират потвърждение в практиката - факт, който е особено важен в контекста на обществения дебат за бъдещето на България в Еврозоната.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)