Историята на кабинета "Желязков" - Еврозона и оцеляване при 5 вота на недоверие

Преди по-малко от 12 месеца - на 16 януари със 125 гласа "за" Народното събрание (НС) избра правителството на Росен Желязков.

Кабинетът встъпи в длъжност след поредица от избори и неуспешни опити за формиране на редовно правителство.

След коалиционно споразумение между ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и "Има такъв народ" (ИТН), и с подкрепата на днешния "Алианс за права и свободи", редовният кабинет наследи служебния на Димитър Главчев. 

"Приключваме мандата на служебното си правителство с успех. Познавам ви добре и знам, че ще продължите със същото темпо", каза Главчев тогава.

"Вярвам, че нашето правителство от днешния ден ще се захване сериозно за работата и няма да очакваме толеранс", отговори Желязков.

Равносметката от управлението

България официално ще влезе в Еврозоната, след като в края на юни членството ни беше гласувано от държавите членки и в Европарламента.

Кабинетът "Желязков" усвои част от средствата по второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 438 млн. лв. и допълнителни средства от третото плащане.

Политическо недоволство

Сериозни критики към правителството имаше от партиите в опозицията още от самото начало. Особено в последните месеци, преди изготвянето проектобюджета за 2026 г.

Остри политически искри прехвърчаха и от "Дондуков" 2, особено след отхвърления от управляващите референдум за еврото.

Правителството преодоля пет вота на недоверие, внесени от опозицията. Оставката беше подадена преди последния шести.

Вижте повече в репортажа.

1 / 9

Правителството съобщи голямата новина

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)