Изостават реформите в пенсионното осигуряване в България

Пенсионното осигуряване в България е разделено на 3 стълба. Първият е най-голям и важен - държавното обществено осигуряване. То е изправено пред редица предизвикателства с дефицит над 11 млрд. лв. и близо 6% от БВП. Актуална тема, която предстои да получи развитие в близките няколко дни, е предложението за реформа в осигуровките.

Това заяви главният изпълнителен директор на ПОК "ДСК - Родина" АД Владимир Нечев в рамките на третия панел на конференцията "Еврозоната: Уравнения и решения 2025", организирана от националната телевизия Bulgaria ON AIR и бизнес телевизията Bloomberg TV Bulgaria.

Необходимите промени и адаптации

Според него реформите в допълнителното пенсионно осигуряване се бавят. 

"Предизвикателствата на сектора следващите няколко години са свързани с това - да адаптират информационните системи за работа с подфондове, свързани с жизнения  цикъл, да се изготви подзаконовата нормативна уредба и най-важното - да се проведе мащабна информационна кампания, така че хората да вземат информирано инвестиционно решение", допълни Нечев.

Демографските рискове за пенсионната система

При капиталовите пенсионни схеми имаме пряка връзка между това колко е доходът на осигуреното лице, каква степен и как се инвестира на финансовите пазари, защото това рефлектира върху натрупванията, обясни той.

"Съгласно последния актюерски доклад на НОИ, България е сред най-бързо застаряващите страни в Европейския съюз. Като прибавим увеличаващата се продължителност на живот, имаме увеличаващ се натиск върху пенсионната система. Тук е ролята на Допълнителното пенсионно осигуряване, което осигурява допълнителна стабилност и социална защита", изтъкна главният изпълнителен директор на ПОК "ДСК - Родина" АД.

Необходимост от промяна в управлението на средствата

По думите на Нечев към момента имаме универсален подход на управление на средствата. Средствата по партидите на лицата, които сега са започнали работа, се управляват по същия начин като средствата на тези, които са близо до пенсия, което е неефективно.

"Това, което мултифондовият подход въвежда с принципа на жизнения цикъл на лицата, е това, че ще имаме 3 различни типа подфондове – с различен рисков профил - динамичен, балансиран и консервативен. Различават се по това, че при всеки профил инвестиционните лимити за инвестиции в капиталови инструменти са различни. Идеята е с възрастта на лицата те да преминават от опция динамичен през балансиран и накрая в последните 3 години да бъдат задължително в консервативен фонд, така че средствата им да бъдат защитени в последните години преди те да получат правото на пенсия. Важно е да кажем, че правото на свободния избор на лицата е предвидено да се запази, те ще могат да решат в кой фонд средствата им да престояват по-дълго (динамичен или балансиран), като задължително е средствата в последните години да бъдат в консервативния", коментира още той.