Бюджетът на здравната каса е одобрен, но без подкрепата на Асоциацията на индустриалния капитал. В приходната част са заложени малко над 5 млрд. евро, което е с малко над 440 млн. евро повече от средствата за здравеопазване за миналата година.
Бюджетът на ДОО получи единодушна подкрепа от всички социални партньори, този за Държавния бюджет получи одобрението от всички, отново без Асоциацията на индустриалния капитал.
Правителството също одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028), представляваща мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Финансовата рамка се изготви в съответствие с приетия първи Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, съответно същите се отразиха и в националните бюджетни документи.
Основни цели и въвеждане на еврото
По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро.
Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., които бяха одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в Народното събрание през м. ноември тази година, бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г. на Министерския съвет.
Макроикономическа прогноза (2026-2028 г.)
Разчетите за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки.
Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7% през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%.
Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5%, и ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет. Същата е близка до очакванията на международни институции като ЕК, ОИСР и други.
Фискални параметри и държавен дълг
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година.
През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.
Осигурителни прагове
От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2 300 евро за 2026 г., на 2 505 евро за 2027 г. и на 2 659 евро за 2028 г.
Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.
Размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно - 50 402,3 млн. евро през 2026 г., 51 546,9 млн. евро през 2027 г., и 54 745,6 млн. евро през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 44 499,2 млн. евро през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 г., които не се проявиха в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.
Снимка: БГНЕС
Напрежение пред “Кроношпан" във Велико Търново, пломбираха завода
Станишев: БСП е в шизофренна ситуация, може да не прескочи 4-те процента
7 витамина, важни за имунната система
Оралният микробиом може да издава риск от напълняване
За какво ни служи пениса наистина?
При хората с хазартна зависимост липсва баланс на мозъчна основа
Не всяко седене е вредно за здравето
Как да създадем „вечни“ батерии за оцеляване в Космоса?
Човечеството се завръща на Луната: Как мисията Artemis II ще направи това
Космосът учи вирусите да убиват бактерии
Южна Корея въвежда първите закони за изкуствения интелект
Стабилно е състоянието на двете деца, чиято майка загина при пожар в София
Пиян българин "приземи" аварийно в Мюнхен самолета от Лондон за София
Сноубордистка пострада тежко на пистата в Рила
FRUIT LOGISTICA 2026: Изкуственият интелект променя всичко – готови ли сме за бъдещето?
Лацио дава милиони за 17-годишен цесекар
Как напрежението между САЩ и ЕС ще се отрази на еврото?
Задава се частично спиране на администрацията в САЩ заради нова стрелба в Минеаполис
Украйна отвърна на руските атаки от събота с обстрел на Белгород
САЩ са призовали Нетаняху да премине към втората фаза на плана за край на войната в Газа