Светът след парите

Парите непрекъснато са и в мислите, и в думите ни: "Колко струва?", "Колко пари искаш?", "Имаш ли пари?". Но рядко се замисляме, че в началото на ХХІ век парите вече откровено принадлежат на миналото.

Още със спукването на dotcom-балона през 2000 година навлязохме в компресирано кризисно време. Вълна след вълна удрят различните класове активи с различна сила, и резултатът от тези кризи задължително се измерва със загубени или спечелени пари. Което би трябвало да ни накара по-често да се питаме какво са всъщност парите. И дали сега са същото нещо, което са били преди?

ЯСНО Е, ЧЕ ПАРИТЕ СА НЕДЕЛИМА ЧАСТ от живота ни, от нашите мисли, мечти, щастие и нещастие, секс, възпроизводство и здраве, дори от увеличаващите се психологически проблеми (спомнете си Money sickness syndrome). Но въпреки това не се сещаме да сравним това, което е написано върху щатските долари - In God we trust, в Бога вярваме - и това, на което ни учи Библията: "Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отстраниха от вярата и си навлякоха много мъки". (1 Тимотей, 6:10)

Наистина е куриозно, че всеки друг аспект на живота ни е обект на задълбочени социокултурни изследвания, само парите – не. Те сякаш се разбират като нещо замръзнало във времето – още откакто за пръв път сме ги възприели като средство за обслужване на пазарната икономика. Техните функции привидно си остават същите: средство за размяна; средство за запазване на стойността и натрупване на богатство; разчетна единица. Противоположно на това разбиране е мнението на Глин Дейвис в "История на парите - от древни времена до днес". Парите, пише той, в много голяма степен произхождат от неикономически причини: от налози, също така от търговия, от кръвнина, от зестрата, както и от бартера, от церемониални и религиозни обреди, от търговия, от накитни орнаменти, както и от дейността им като общ работник между икономическите хора.

АКО ПРЕДПОЛОЖИМ, ЧЕ ПАРИТЕ ПРОИЗХОЖДАТ от неикономически причини, защо тогава ги отделяме от социокултурните аспекти на нашия живот? Най-вероятно защото се опитваме да излъжем себе си и да скрием голия факт - днес властта на парите все повече ни прави слуги на широко разбираното консуматорство и на ирационалното поведение.

Не бива да отделяме темата за развитието на постхуманизма от темата за Postmoney – постпарите. Защото глобализацията и виртуализацията на финансовата система лишиха парите от най-характерната им черта от финикийците до ХХ век – тяхната материалност. Отдавна познаваме пластмасовите пари като заместител на класическите, но сега вече имаме електронни пари (в интернет и чрез мобилните устройства), имаме дори и напълно виртуални пари, като например прословутите linden dollars, използвани във въображаемия свят на компютърната игра Second Life. Ако имате съмнения в тяхната сериозност, отхвърлете ги – особено откакто данъчните власти в САЩ изявиха желание да облагат приходите и печалбите в linden dollars, реализирани във виртуалния свят.

НО ПРОМЯНАТА ПРИ ПАРИТЕ ДАЛЕЧ НЕ ЗАСЯГА само формата им – тя разширява и функциите. Споменахме традиционните: средство за размяна; средство за запазване на стойността и натрупване на богатство; разчетна единица. Но сега те имат и нови функции, превръщайки се направо в ново понятие (Postmoney) и в цел сами по себе си, вместо в обикновено средство, обслужващо пазарната икономика.   

Безкасовото използване на парите и виртуализацията им усилват нашето желание да имаме и да харчим повече. Парите вече не бива да се схващат като материално богатство – те оживяват, стават sine qua non за човешкото щастие. Postmoney ни отдалечават още повече от рационалното поведение и от homo economicus, който купуваше в началото на миналото столетие предимно необходимите стоки, оценявайки тяхната полезност и цена. Сега Postmoney ни притискат все повече в света на ирационалното поведение, към склонностите и систематичните грешки, описани в трудовете на Амос Тверски, Даниел Канеман и цяла плеяда учени в областта на поведенческите финанси и икономика. В допълнение към тези трудове обаче е нужно да разгледаме ирационалното поведение и през културологичната призма. Това би ни дало по-добро разбиране за пазарните балони и крахове – като се започне от прословутите цени на луковиците на лалетата в Холандия, и се завърши със съвсем прясната Кредитна криза. Ако се отърсим от традиционното си схващане за парите и се научим да ги разглеждаме като част от социоикономическото и културологичното поведение на човека, може би ще имаме и готови отговори за следващата криза. Първата в епохата на Postmoney.