Политическите уроци от гръцкия колапс

Светът може да наблюдава изборите в Гърция със затаен дъх, разтревожен за съдбата на еврото и за глобалната икономическа среда. Но самите гърци са до такава степен затрупани от собствените си проблеми, че изобщо не се вълнуват как гледат другите на тях, пише Никос Констандарас, журналист в авторитетния вестник Kathimerini, в статия за лондонския The Guardian. За гърците тези избори, независимо от изхода им, ще са надгробна плоча на досегашната им политическа система.

"Ние гласуваме днес, защото нашите политически партии не успяха да намерят смелост да работят заедно пред лицето на националната криза след вота на 6 май. Всъщност тогава те не можаха да се споразумеят дори за условията на телевизионния диспут. Сега тези майстори на дипломацията и компромиса, които дори не си говорят един на друг, ни обещават, че ще предоговорят условията по нашия спасителен план с все по-изнервените ни партньори в ЕС и МВФ", пише Констандарас.

МЕЖДУВРЕМЕННО ГЪРЦИЯ Е В СЪСТОЯНИЕ НА РАЗПАД - социалното осигуряване се сгромолясва, в болниците липсват основни лекарства и материали, един от всеки четирима в трудоспособна възраст е безработен. Адвокат, приятел на автора, му признал наскоро, че обмисля да се премести на село и да се занимава с фермерство, за да осигури поне храна за семейството си.

Седем от 10 запитани младежи отговарят, че искат да емигрират. Хората масово се боят да не загубят спестяванията си, ако Гърция напусне еврото. Имигрантите редовно са нападани по улиците от крайнодесни бандити. Икономиката, в своята пета поредна година на рецесия, загива от липса на ликвидност, което означава, че още предприятия ще бъдат принудени да затворят. На по-лично ниво, пише Констандарас, аз затаявам дъх всеки пък, когато трябва да използвам банкомат.

ЧОВЕК БИ СИ ПОМИСЛИЛ, ЧЕ В ТАКАВА СИТУАЦИЯ е настъпило времето за консенсус и национални действия за възстановяване на страната. Вместо това липсата на жизнена нова политическа сила принуждава хората или да погледнат към старите партии, с целия им мръсен багаж, или да се доверят на доскоро маргинални екстремисти. "Ясно е, че тези партии не могат да се справят нито със строгите условия на еврозоната, нито с хаоса, който би последвал, ако Гърция я напусне", отбелязва Констандарас.

Гласувайки за партии, за които доскоро не биха и се замислили, хората изразяват страха, гнева и най-вече всеобщо чувство на несигурност. Мнозина, дори с леви убеждения, ще гласуват за дясната "Нова демокрация", просто защото тя няма да предизвика сътресения с кредиторите. Други, които никога не са клонели към левицата, ще изберат радикалната Syriza, която обявява и дълга, и спасителния пакет за невалидни. Трети се чувстват толкова безсилни, че са склонни да изберат дори проповядващите насилие крайнодесни екстремисти.

НИТО ЕДНА ОТ ПАРТИИТЕ НЕ ИЗГЛЕЖДА СПОСОБНА да се справи с предизвикателствата, но това, подчертава Констандарас, е проблем, който би трябвало да тревожи и другите европейски страни. "Много от гръцките затруднения са уникални за страната, но други са наследство от европейското обединение - и един от тях е неспособността на политическите сили да се справят с нарастващия народен гняв у дома, участвайки в същото време в координирани действия на европейско ниво".

Според автора класическата формула на затягане на коланите и сурови реформи при криза не дава никакви бързи резултати, освен че тласка много хора към безработица, бедност и отчаяние. Тези хора логично обръщат гръб на реалността и търсят утеха или в миналото, или във фалшивите обещания на популистите. 

"ДОКАТО ГЕРМАНИЯ СЕ УЖАСЯВА от ескалиращата инфлация, която някога помогна на нацистите да вземат властта, в Гърция ние виждаме как именно догматичният страх от инфлацията, изразен в строгите съкращения, може да причини същата социална паника, извикала някога към живот германските политически чудовища".

Констандарас отбелязва, че повечето гърци не разглеждат изборите по начина, по който го правят чуждите наблюдатели - като референдум дали страната да остане в еврото (който при негативен изход би предизвикал глобални сътресения и дори би могъл да коства на Барак Обама преизбирането му). Онези, които ще гласуват за "Нова демокрация", действително го правят като съзнателен опит да задържат Гърция в единната валута. Но, тъй като анкетите показват 70% одобрение за запазването на еврото, излиза, че и привържениците на Syriza ще гласуват за същото - те просто вярват, че посланието им за отхвърляне на спасителния план няма да сложи край на притока на евро от чужбина.

И "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ", И SYRIZA навлязоха в играта на поляризация, сякаш организирайки финалната битка на гражданската война, която приключи през 1949 и доведе до десетилетия преследвания на левите - факт, който оттогава им дава чувството на морално превъзходство в гръцкия политически живот. Но тази игра отвлича вниманието ни от необходимостта да реформиране данъчната система, правосъдието, публичната администрация... Който и да спечели днес, ще бъде принуден да сформира коалиция - което означава слабо правителство и силна опозиция. Вече се убедихме през последния месец, че Гърция не може да си позволи да остане без правителство. Подходът ни към политиката явно ще е същият, какъвто беше към икономиката - тя трябваше да се сгромоляса, за да решим да направим нещо по въпроса. Така и резултатите от тези избори ще доведат до нова патова ситуация и може би най-после ще ни покажат, че и политическата ни система е в същото състояние, спешно нуждаеща се от реформа. А докато измислим как да я осъществим, за европейските ни партньори ще е добре да помислят как да избегнат същата съдба", завършват Никос Констандарас.