Кои са основните рискове при прегряване и как да се предпазим

Традиционно, през лятото нашият организъм се изправя пред специфични физиологични предизвикателства, свързани с увеличената продължителност на деня, по-интензивното слънчево греене и повишаването на околната температура. Особено уязвими са децата, възрастните, бременните жени и пациентите с хронични заболявания, казва доц. Недялко Григоров, началник на Клиника „Вътрешни болести“ на ВМА. 

Човешкото тяло разполага с механизми за терморегулация, но при прекомерно натоварване те могат да се окажат недостатъчни. Основните рискове са свързани с:

• Топлинен и слънчев удар – остри състояния, изискващи спешна медицинска намеса, особено при деца и възрастни.
• Обезводняване и електролитен дисбаланс – с риск от дезориентация, мускулни крампи, бъбречни увреждания.
• Топлинно изтощение – проявява се с отпадналост, гадене, тахикардия, хипотония.
• Дерматологични увреждания – включително слънчеви изгаряния, фотодерматити и повишен риск от злокачествени образувания при хронична експозиция на UV-лъчи.
• Обостряне на хронични заболявания – включително сърдечно-съдови, белодробни и неврологични.

На първо място при превенцията е поддържането на адекватна хидратация. Това означава прием на повече вода, като се избягват подсладени и алкохолни напитки, казва специалистът в публикация в сайта на ВМА. 

И още:

• Избягване на физическо натоварване в горещите часове, особено между 11:00 и 16:00 часа – времето с най-силно слънцегреене.
• Подходящо облекло и защита от слънцето: светли, леки и проветриви дрехи, шапка с козирка, слънчеви очила и слънцезащитен крем с широк спектър (SPF 50+).
• Охлаждане на помещенията и добра вентилация: поддържане на температурата в дома под 26°C, редовно проветряване.
• Рационално хранене: лека, балансирана храна с преобладаващо съдържание на плодове и зеленчуци, избягване на мазни и термично нестабилни храни.
• Повишено внимание към рискови групи: осигуряване на редовно наблюдение и подкрепа за възрастни хора, деца и пациенти с хронични заболявания. 

Доц. Григоров развенчава и част от митовете за човека и горещините:

МИТ: Ако си млад и здрав, жегата не е проблем. 
ИСТИНА: Топлинният удар може да засегне всеки – дори спортуващи и активни хора.   

МИТ: Пий вода, само когато си жаден.
ИСТИНА: Жаждата вече е знак, че тялото е в начален стадий на обезводняване. В горещо време трябва да се пие вода редовно, дори когато не си жаден.

МИТ: Студена бира или газирана напитка утоляват жаждата.
ИСТИНА: Алкохолът, кафето и газираните напитки действат диуретично и дехидратират организма още повече. Най-доброто решение е чиста вода, айран или билков чай без захар.  

МИТ: Само температурата има значение.
ИСТИНА: Освен температурата, влажността на въздуха играе огромна роля. При висока влажност тялото се поти, но не може ефективно да се охлажда, което увеличава риска от прегряване.

МИТ: Климатикът вреди.
ИСТИНА: Климатикът не разболява, ако се използва правилно – с умерена температура (не по-ниска от 24–25°C) и редовно почистване на филтрите. 
За хората в риск – климатикът може дори да спаси живот при големи горещини.

МИТ: При топлинен удар – просто студен душ.
ИСТИНА: Студеният душ не е достатъчен. При топлинен удар трябва да се: изведе човекът на сянка, да се охлади с хладни (не ледени) компреси, да му се даде вода, ако е в съзнание и да се извика спешна помощ.

МИТ: Само възрастни хора са в риск.
ИСТИНА: Уязвими са всички, включително деца, бременни и хронично болни.