"Алфа рисърч": Българите започват да подкрепят еврото, но 71% се страхуват от спекула

Национално представително проучване на "Алфа рисърч" регистрира стабилизиране на подкрепата за присъединяването на България към Еврозоната. При гражданите съотношението е 49,2% : 45,8% (ръст от 3 процентни пункта спрямо май), а бизнесът запазва устойчиво високи положителни нагласи (69% : 30%). Обобщаващата оценка и на двете целеви групи е, че ако България приеме еврото от 1 януари 2026г., това ще е успех за страната ни в цялостната й евроинтеграция. 43% от широката общественост и 62% от представителите на бизнеса споделят тази оценка.

Притеснения и ефекти за бизнеса и гражданите

Основните притеснения сред българските граждани продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след (а вече – и преди) въвеждането на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за последствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% негативни срещу 39% позитивни мнения). Що се отнася до дългосрочните ефекти, и граждани, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите (65% : 22%).

По отношение на конкретните очаквани позитиви, преобладават прагматичните и рационални виждания - удобство при пътуване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски държави, повишаване на финансовата сигурност и стабилност на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане преминаването към друга сфера на влияние (всички между 25-30 на сто). Тези по-рационални оценки, лишени от свръхочаквания и популизъм, се дължат в голяма степен и на социалния профил на поддръжниците на еврото – хора с по-високо образование, заети в модерни индустрии, професионалисти, от големите градове, добре информирани за реалните икономически процеси.

Най-тревожната тенденция, която проучването регистрира, е значителният ръст на хората, които се опасяват от спекула и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото. Т.е. безпокойството е обхванало широки социални групи. В тази светлина, е налице риск от ерозиране на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата.

Макар двойното обозначаване на цените в лева и в евро да е въведено масово сравнително отскоро, мнозинството от българите вече са се сблъсквали с него. 90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни стоки, 38-40 на сто в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% - в магазини за облекло и обувки. Първите съприкосновения логично предизвикват противоречиви оценки, тъй като привикването към новата валута изисква време. В този смисъл е много важно, че двойното обозначение започва по-рано. Към момента, самооценките на хората се разделят на две почти равни части – 34% твърдят, че то ги улеснява, започват да свикват. 36% признават, че двойното обозначение по-скоро ги обърква – най-често съобщават, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.

Сумарно над една четвърт от ръководния състав на компаниите са на мнение, че в близките месеци, или непосредствено след въвеждане на еврото ще им се наложи да увеличат заплащането на служителите си: 7% - още в следващите един-два месеца, а още 20% - веднага след въвеждане на еврото. Ако се сбъднат, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.

Информираността: позитивни промени и нови предизвикателства

• Самооценката - Проучването регистрира рязко нарастване на самооценките на гражданите за степента на информираност относно въвеждането на еврото - от 39% през май на 50.5% през юли. Делът на запознатите вече взема превес над незапознатите (50.5% : 46.3%). При предприемачите информираността и активното търсене продължават да бъдат доста по-високи от тези при широката общественост (82.6%).
• Яснота на процеса - През юли проучването включва индикатор и за полезността на придобитата информация. 23.6% от гражданите и 45% от бизнеса твърдят, че вече са доста по-наясно с процеса по въвеждане на еврото, 41.8% от първата група и 33% от втората - "в известна степен са по-наясно". Между 21 и 29 на сто от анкетираните признават, че все още не могат да се ориентират добре.
• Успех на кампанията до момента е, че е достигнала до масовия потребител, до средната класа. Важна задача през следващите месеци е да намери подходящите канали, език, подход, за да достигне до уязвимите групи и до нетърсещите активно информация – възрастните, хората с ниско образование, в отдалечените населени места, учащите се (16-18г.), които по принцип слабо се интересуват от политика и са останали встрани от процеса.
• Основните канали, по които информационната кампания е достигнала до гражданите са: телевизия (72%), интернет сайтове (30%), социални мрежи (21%), брошури и листовки (7%). Едва 18% никъде не са срещали информация за еврото.

През периода 8-22 юли агенция "Алфа Рисърч" провде третото по ред проучване в рамките на цялостния мониторинг на обществените нагласи във връзка с присъединяването на страната ни към Еврозоната. Възложител е Министерство на финансите. Анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети са 1200 граждани над 16г. възраст. Отделно са анкетирани 500 собственици или представители на управленско ниво на бизнеса, отговорни за вземането на решения за развитието на компанията.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR