Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за държавната собственост

Улеснява се продажбата на имущество от предприятия, включени в т.нар. забранителен списък

11.08.2025 • 11:37 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger
Създават се възможности за злоупотреби, пише в мотивите на президента.
Създават се възможности за злоупотреби, пише в мотивите на президента.

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.

Държавният глава счита, че приетите в последния момент, на 31 юли 2025 г. промени, отнемат установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата. Улеснява се продажбата на имущество от предприятия, включени в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК).

Отпада изискването приватизационна продажба на обособените части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 (т.нар. забранителен списък) да бъде възможна само след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Във връзка с това в мотивите си президентът Радев посочва, че тези промени в ЗПСПК създават условия за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство. 

По-притеснителното е обаче, че те легализират отказ от конституционни правомощия, поверени на изпълнителната власт по управление и разпореждане с имущество, отговорност на държавата. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват.

По отношение на промените в Закона за насърчаване на инвестициите и в Закона за опазване на околната среда, Румен Радев посочва, че принципно подкрепя идеята за изрично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за реализирането на значими проекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности в публичен интерес. Това обаче следва да се прави при обективни критерии, при спазване на изискванията за предвидимост и оправданост.

С допълнението на определението за "обект със стратегическа важност“ в ЗООС, законодателят създава възможност за заобикаляне на целия процес на разработване и приемане на конкретните стратегии и постигането на законоустановените им цели. Подменя се самото предназначение на ускорените процедури за приоритетни проекти и така се създава възможност те да бъдат използвани отвъд легитимните им цели.

Макар и неназована в мотивите, може да се каже, че общата цел на тези различни законодателни предложения е подобряване ефективността на мерките за насърчаване на инвестициите, с фокус върху ускореното изграждане на обекти със стратегическа важност за развитието на България. Тази цел обаче не може да бъде постигната чрез законодателни мерки, които са за сметка на основните права на гражданите и противни на конституционната повеля държавата да се грижи за повереното ѝ имущество в интерес на гражданите и на обществото, пише в писмото до НС, с което президентът налага вето върху промените.

Коя е най-голямата заплаха, пред която е изправено човечеството?

Опасността от Трета световна война.
35%
Изпускането от контрол на светкавично развиващия се изкуствен интелект.
21%
Финансов срив на глобалните пазари, който ще има тежки последици.
7%
Нова пандемия заради непознат или мутирал вирус.
5%
Климатичните промени и съпътстващите ги природни бедствия.
32%
Общо 2183 гласа

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)


България виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички