Над половината млади хора у нас смятат, че могат да променят България

Над половината млади хора у нас смятат, че са част от поколението, което е способно да промени България. Това сочат резултати от националното изследване "Младите могат - за да има смисъл, трябва да има диалог" на социологическа агенция "Тренд". 

От попитаните 53% са на мнение, че могат да подобрят ситуацията в страната, 28 на сто - че не могат да променят България, а 19% не могат да преценят. 

За 66% не се говори достатъчно за правата и отговорностите на хората, в това число и младите, показват още данните. За 22% обаче това не е така. 

Най-много младите са гласувалите на избори - 53 на сто, следвани от доброволчество, подписки и петиции, онлайн активизъм с кампании и публикации, както и протести и митинги.

Мнението на студентите

Калоян Пройчев е студент по "Комуникационен мениджмънт" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". За него от изключителна важност е младежите да имат активна гражданска позиция.

"Не мога да стоя безучастен, гледайки как се случват някакви неща. Имам вътрешната необходимост да изкажа позиция и да допринеса с каквото мога", сподели Калоян.

Младежкото овластяване вижда като успешно в ключови моменти в историята на България.

"Много силен пример за това е Александър I Батенберг, който на 22-годишна възраст става княз на Княжество България и трябва да изгради една млада страна по европейски модел от нулата", посочи Калоян.

Неодобрение към младите във властта

В наши дни обаче включването на младежи във властта обикновено ги обрича на масово неодобрение. 

"Много често се случва младежта в българската политика да бъде порок и да гледаме на младите хора в общинските съвети и в парламента с доста голяма доза недоверие", каза председателят на Сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите" Калина Захариева.

"Политика може да бъде една добре проведена инициатива от студенти, свързана с осигуряване на средства за ремонт на студентските общежития или добре проведени разговори с МОН за повишаване на студентските стипендии. Това е политика, но е нещо добро", посочи председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков.

За да бъде успешно приобщаването на младежите в различните процеси и за да се ангажират по актуалните теми, то най-важен е диалогът с тях.

"Тези теми с локалите, тротинетки и т.н., затова е необходим такъв разговор, който да тече непрекъснато", изтъкна социологът Евелина Славкова от агенция "Тренд".

Данните сочат, че доверието на младежите в традиционните медии, особено телевизията, е на най-ниско ниво. Основните източници на обществено мнение за тях остават родителите, а след това - учителите и университетските преподаватели.

"Опитвам се да говорим с тях за интересното, за актуалното, за онова, което пряко ги засяга. Най-вече свързано с тяхната социализация и перспективи пред тяхната реализация и възприемане на някакви културни ценности и процеси", каза зам.-деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация проф. д-р Николай Михайлов.

Вижте повече в репортажа на Благовест Илиев.