Над 70% от младите българи са склонни да емигрират

Сериозен спад на доверието към институциите сред младежите у нас. Това отчита изследването на младежта на Фондация "Фридрих Еберт" за миналата година. 

Най-сериозен е спадът на доверието към Европейския съюз. Спрямо 2018 г. доверието е намаляло наполовина. Спад има в доверието към НАТО, полицията, армията и правителството. 

Най-ценно за хората между 15 и 29 години са правата на човека. Това събира одобрението на 24% от тях. На второ място се нарежда сигурността, следвана от икономическото благосъстояние на гражданите и индивидуалната свобода. 

Сред страховете на младите е здравеопазването

Изследването обръща внимание и на страховете сред младите. Лошо здравеопазване - този показател тревожи 47% от анкетираните. Страхът от война – 44%.

Следват страхът от сериозно заболяване, от малка пенсия, както и замърсяването. Голяма част от младите обмислят да емигрират в чужбина. 

Над 70% от младите хора у нас са били склонни да емигрират през изминалата година. Шест години по-рано желаещите да заминат да търсят реализация зад граница са били 39%. 

Дилема у нас или в чужбина пред 18-годишната Мария Габрова от Хасково няма. Тази година тя завършва училище и е избрала български университет. 

"Или в Пловдив, или в София, но със сигурност искам да работя като учител по математика", заяви тя. 

Младежите избират големите градове

Тенденцията за обезлюдяване на малките население места се задълбочава. Повече от 56% от младите между 15 и 29 г. живеят в големите градове, срещу едва 7,8% в селата. 

"Нееднаквите шансове, които средата предлага, започват да се отразяват все повече в данните", изтъкна социологът Първан Симеонов.

Това е една от причините Мария да избере Пловдив. 

"В големия град със сигурност има повече възможности за реализация. Като цяло за работни места има много повече. Също така приятелите ми ще бъдат в големите градове и може би по-често ще се срещам с тях по този начин", коментира ученичката.

За нея, както и за 34% от младите е важно да завършат университет, а личният живот отстъпва крачка назад и дава преднина на реализацията.  Заради липсата на работа се очертава притеснителна тенденция. Немалка част от младите търсят алтернативен начин за намиране на доходи. 

"По отношение на хазарта, част от младежите заявяващи, че тази практика вече заменя намирането на работа, т.е. може да се разглежда като икономически доход", коментира социологът Стефан Георгиев.

Половината от запитаните смятат, че за да получиш работа е нужна експертност, но според една трета са нужни връзки с властимащите.

Вижте повече в репортажа на Анелия Джамбазка.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR