Дъждът на Лазаровден е Божи дар

Лазаровден, един от най-красивите пролетни празници в българския народен календар, днес често се свързва основно с лазаруването – обичаят, при който млади момичета обикалят къщите, пеят песни за здраве и плодородие. Но в миналото този празник е бил изпълнен с множество традиции, обреди и вярвания, много от които вече са почти забравени.

Гадание по времето на Лазаровден

Смята се, че лазаруването "отваря земята“ и подготвя природата за плодородие. В някои села е имало поверие, че къща, в която не влезе лазарка, няма да има берекет и добитъкът ще боледува.

Особено значение се отдава на дъжда в този ден. Смята се, че ако завали дъжд на Лазаровден, това е добър знак – земята се освещава, природата се събужда и годината ще бъде изключително плодородна. В някои региони дъждът се наричал "Божи дар", и дори децата били изкарвани да играят в него, за здраве и благополучие.

Важен ден за момите

Лазаровден е бил и ден за момински гадания. Най-популярен е обичаят "кумичене" – след лазаруването момичетата се събирали край река или кладенец и пускали своите венци по водата. Чийто венец изпревари останалите, тя първа ще се омъжи. Считало се е също, че сънят в нощта след Лазаровден е вещ – каквото сънува момата, това ще ѝ се случи през годината.