Главчев обясни в НС казуса с Българската православна старостилна църква

Служебният премиер Димитър Главчев е на изслушване в Народното събрание във връзка с делото по вписване на Българската православна старостилна църква и предприетите мерки от страна на държавата и правителството.

Традиционното вероизповедание в България е източноправославното, а негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква (БПЦ). Това заяви от парламентарната трибуна Главчев.

"Т.нар. Българска православна старостилна църква води началото си от 1993 г., когато в София е открит параклисът на старостилците "Св. Спас“ и в Гърция под името Триадицки епископ Фотий е ръкоположен бившият преподавател в Софийската духовна семинария и асистент по старогръцки език в Софийски университет Росен Сиромахов", каза Главчев и посочи, че се откриват енории в Бургас, Габрово, Плевен, Сандански и други градове в страната. 

Енориашите са около 2-3 хиляди

Служебният премиер посочи, че от 1993 г., с появата на епископ възниква нова паралелна църковна общност, която, независимо от ограничените си мащаби, дублира църковния живот и структури на БПЦ. 

"Регистрацията на Българската православна старостилна църква в Регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд (СГС) датира от 2011 г.", добави премиерът. 

През 2013 г. съдът на три инстанции е отказал вписване на Българска православна старостилна църква.

"Намерили са, че следва да бъде оставено без уважение искането за регистриране“, допълни премиерът, цитиран от БГНЕС, и уточни, че въз основа на това решение Българската православна старостилна църква сезира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). 

От своя страна ЕСПЧ констатира системен проблем във връзка със свободата на религията в България и посочва два вида мерки за отстраняване на констатираното нарушение. 

Комитетът на министрите приканва националният съд да разгледа всяка висяща или последваща молба за регистрация на църквата-жалбоподател в съответствие с изискване на решенията на ЕСПЧ.

"Изисква бързо приемане на съответните законови промени“, добави премиерът. 

През 2022 г. постъпва нова молба от Българската православна старостилна църква за регистрация в СГС. СГС иска ново становище от Дирекцията по вероизповедания, в което отново е посочено, че традиционното изповедание в България е източноправославното и негов изразител и представител е БПЦ, ръководена от Светия синод и се представлява от Българския патриарх, който е и Митрополит Софийски. 

Както на първа, така и на втора инстанция съдът оставя без уважение искането за регистрация на Българска православна старостилна църква. 

От своя страна Комитетът на министрите през 2024 г. отново приканва да бъде разрешена регистрацията на отделни православни вероизповедания със сходна православна доктрина, стига имената да не са напълно идентични. 

Депутатите приеха да изслушат и директора на Дирекцията по вероизповедания към Министерския съвет (МС) Георги Кръстев. 

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)