Богослов: Старостилците са разколници, но не са заплаха за БПЦ

Върховният касационен съд реши Българската православна старостилна църква да бъде вписана в Регистъра на вероизповеданията.

"Ползването на определението "православна църква" е заблуждаващо. Второто определение - "православна" е определящото. Вероятно целта им е да заблуждават хора да преминат към тях. Вършат прозелитизъм. Надявам се, че няма да се разраснат повече", коментира богословът професор Иван Желев в "България сутрин".

"Тези хора не представляват заплата за БПЦ, те не са смятани за еретици, а за разколници. От 20-ина години полагат системни усилия да бъдат регистрирани. При дублиране на "православни", това е заблуждаващо и ще увлича редица хора. Работят на основата на хулене на православната църква. Те имат учители в чужбина - от една гръцка църква", каза още гостът на Bulgaria ON AIR.

Откъде идва разделението в Църквата

"Непознатото за зрителите е "старостилна" - следват стария църковен стил, който в България беше коригиран през 1968 г. Не всички приеха новия стил и останаха по стария. На 7 януари е Рождество Христово за православните християни в РСМ, в Сръбската православна църква, в Руската православна църква, , в Полската православна църква... Това е нещо, което не би трябвало да разделя християните", обясни проф. Желев.

По думите му новият стил се приближава в по-голяма точност до дните от живота на цялото човечество.

"Юлианският календар, следван от старостилците, е чист езически календар от времето на Юлий Цезар. Ако календарът беше толкова важен, Исус щеше да даде календар на своите учениците", на мнение е богословът.

"Отделиха се не само заради стария стил, те не бяха съгласни с международната политика на Българската православна църква. Ние никога няма да можем да се обединим, но защо да не си сътрудничим в днешния разделен свят", добави проф. Желев.

Според него е трудно да се проумеят действията на българския съд.

"Носят се слухове, че някой е подбудил касационните съдии. Не искам да ги съдя. Това е следствие и от решението на Европейския съд за правата човека. Могли са и да не изпълнят тези указания, нямаше да се създаде този смут", посочи още проф. Желев.