Художникът на тавана на Бузлуджа: Вместо да градим - рушим, за мен това е трагедия

Паметникът на Бузлуджа или "Домът паметник на БКП" е популярното име на най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България. 

Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, по-известен със старото си име Бузлуджа в чест на Конгреса, на който е учредена Българската социалдемократическа партия. 

Монументът се финансира с дарения на обща стойност над 14 млн. лв. 

Той е дело на архитект Георги Стоилов.

След политическите промени в България от 10 ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. монументът става собственост на държавата и е запечатан. По време на правителството на Иван Костов е премахната охраната, с което е оставен на окончателно разграбване. Крадци започват да ограбват ценни материали и метали отвътре. 

С решение на правителството от 30 септември 2011 г. комплексът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия. През 2017 година, по време на служебното правителство на Огнян Герджиков паметникът и други имоти в частна държавна собственост, използвани от БСП, преминават отново във владение на държавата. 

Художественото оформление на Дом паметника отнема 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци. По-значителни произведения на монументалното и декоративно изкуство.

Едно от малкото запазени неща на паметника "Буздлужа" и до днес остава мозайката на тавана, съставена от милиони цветни камъчета. Неин автор е художникът Владимир Николов, известен като Вананда. Ясно си спомня деня, когато пристига предложението по проект на Владислав Паскалев и Кънчо Кънев. 

"Работих към Съюза на художниците и тогава имаше комбинат за монументална изкуство. Тогава пристигна поръчка за изпълнение на мозайки в Бузлуджа. Един от проектите беше за тавана на Бузлуджа и го възложиха на мен. Аз се реших да го направя, тъй като съм се занимавал и със строителство и знаех как мога да го направя", сподели Владимир Николов.

Работата се извършва в два етапа. Реденето започва на земята и продължава близо година. 

"Занесохме нещата горе на Бузлуджа и там, на скелето, ги качихме едно по едно и започнахме монтажа. Имахме цялата схема, бяхме разпределили сегмента на точното му място и така го сглобrхме и го съединихме", спомня си художникът. 

Николов описва "Бузлуджа" не просто като паметkик, а като "Дома на културата" и архитектурно произведеkие на изкуството. 

"Можеше да бъде използвано, но ние го разрушихме. Вместо да създадем нещо, ние го разрушихме. Трябва да ви кажа, че за мен това беше трагедия. Аз там вложих всичко, което можех като умение, като познание, за да го реализирам. Независимо, че това е само един сърп и чук, както му казват, с надпис, за това се изиiкаваше технология да приложа и точно определен начин на работа", с тъга каза Владимир Николов.

Вижте повече в репортажа.