Ковид-19 накара повече българи да се завърнат и работят в родината

Положителна промяна след Ковид-19 у нас е положителното миграционно салдо, както от страна на български граждани, които се връщат в България, така и от граждани на ЕС и от трети страни, включително и за по-младите възрастови групи. Това каза доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението пред Bloomberg TV Bulgaria.

Добрата новина е, че ако до 2022 година това се наблюдаваше в групите над 55 годишна възраст, вече имаме положително миграционно салдо и за по-младите възрасти.

Икономически загуби от демографската криза

За последните 10-12 години  България губи ежегодно близо половината от ръста на БВП по демографски причини. 

"Спадът от 27% на населението в период от 34 години не се случва равномерно по възрастови групи, заради емиграцията в по-ранна възраст - до 50 години. В резултат в населението остават по-малко хора от по-млади поколения и съответно по-малко хора се вливат в работната сила, а това оказва влияние върху структурата на населението. Но естественият прираст е резултат и от демографското поведение, както и от самата структура, която е заложена от предишни поколения", заяви доц. Стоянка Черкезов.

По думите ѝ , за да може да се възпроизведе населението, една жена трябва да има средно 2,1 деца. 

"При нас обаче, ако имахме нулева миграция през последните 10 години, този праг е 2,6 деца, за да можем да компенсираме това, че идват по-малко жени от по-младите поколения. А ако се отчита миграцията - трябва да са 3,4 деца, което е фактически невъзможно да се постигне при сегашните ценности", поясни експертът от от Института за изследване на населението.

Доц. Стоянка Черкезов препоръчва търсенето на решения и на демографски влияния върху икономическия растеж да мине през краткосрочни миграционни политики, като трябва да се подбират тези, които идват в страната, така че те да имат съответния принос в икономиката и нейната структура. 

Четете повече по темата в bloombergtv.bg

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)