Честито Рождество Христово!

На 25 декември празнуваме Рождество Христово - Коледа, също позната като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят. Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.

Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. В предимно християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.

Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата".

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Снимка: Pexels