Правителството иска веригите да намалят цените на основните продукти

Правителството продължава разговорите с търговските вериги в опит цените на основни продукти да бъдат намалени, за да бъде понижена инфлацията. Синдикатите пък контрираха, че с табелки, сайтове и брошури цените няма да спаднат. Според тях отчетеният спад на инфлацията означава, че цените нарастват, но с по-бавни темпове.

"Единият вариант е да стъпим върху пазарните механизми и да оставим пазара да се регулира - цените такива, каквито могат да бъдат най-ниски. Вторият вариант е една пряка намеса в икономиката по начина, както е било направено в Румъния и Гърция", заяви зам.-министърът на икономиката Ивайло Шотев. 

свързани

Зам.-министър Шотев: С един клик на мишката виждаме къде са най-евтините храни

Очакването е на конкурентен принцип, цените на 7 отделни групи храни, които веригите сами избират, да поевтинеят, а къде и какво е на промоция – хората ще научават от държавен сайт и брошурите на хипермаркетите. В големите търговски вериги ще има информационно табло, където ще се казва кой продукт в коя седмица е намален.

Според синдикатите, ефект от тази мярка няма да има или ще е минимален.  

свързани

Работещи бедни: 41% от българите получават под 1000 лв. заплата

"Тези мерки са добре разписани на хартия, но не дават резултат в магазините. С надписи и табелки не се бори инфлацията, а се бори с икономика, производство и ръст на доходите", твърди Петър Мишев от КНСБ.

свързани

Ниски доходи, високи цени - какво става с "малката потребителска кошница"?

Пресмятат, че разходите растат с по-бързи темпове от доходите. 40% от хората работят за под 1000 лева месечно. Дори и с новата минимална заплата от 933 лева от 1 януари догодина – пак ще има хем бедни, хем гладни. За последната година 20-те базови стоки от така наречената малка потребителска кошница са нараснали с 15%. А официалната годишна инфлация намалява и е 6,3%.

Вижте повече в репортажа.

Снимка: БГНЕС