Лигата на отхвърлените

Въображаемата, но шумно прокламирана от някои български клубни шефове Източноевропейска футболна лига ще срещне много по-сериозни препятствия от очакваното. Реализацията не опира само до одобрение от УЕФА за един спортно-комерсиален хибрид. Проектът няма сигурни параметри, нито сходни интереси с евроцентралата, а историята на подобни регионални състезания допълнително натежава в отрицателна посока.

БАЗИСНИЯТ ПРОБЛЕМ е транснационален. Мнозина фриволно изчисляват потенциална тв-аудитория и икономическа мощ на евентуални държави-участници, но никой не отчита политическите вражди на Азербайджан с Армения, на Турция с Кипър, Гърция и Израел. Преди правителствата на тези страни да санкционират общ турнир, УЕФА ще го зачеркне заради опасност от ексцесии по стадионите.

Да речем, тази пречка отпадне чрез ревизия на участниците. И нека предположим, че - въпреки препоръката от Нион към БФС за дистанциране от проекта - евроцентралата все пак даде зелена светлина. Според инициаторите това автоматично ще привлече елитни отбори и спонсори за анонсираната сякаш произволно стартова сума от 10 млн. евро.

ТЕЛЕВИЗИИ И РЕКЛАМОДАТЕЛИ държат да знаят за какво плащат, а тук дефинитивно няма да е ясно. Който отпадне от Шампионска лига и Лига Европа, ще бъде забърсан в движение за финалната фаза на ИЕФЛ. Значи началната с 8 групи по 4 отбора ще включва доста средняци, които не са маркетингов и зрителски магнит. Но това е дребна грижа.

Какво ще мотивира отпадналите от еврокупите за участие в елиминациите на ИЕФЛ? По същото време, напролет, тези отбори спорят за трофеи в своите първенства и съответно класиране за Шампионска лига и Лига Европа. Някой вярва ли, че ще хвърлят сили в регионално шоу при серия мачове през три дни? Дори самите автори от ЦСКА, „Цървена звезда” и „Динамо” (Букурещ) признават, че двете еврокупи са приоритет, а какво остава за резервираните към проекта турски, гръцки, руски и украински грандове, „Партизан” (Белград), водещите в Румъния?

Има ред уроци от други регионални надпревари, които инициаторите на ИЕФЛ не познават или игнорират. Скандинавската Роял лийг с по 4 отбора от Дания, Швеция и Норвегия съществува само три сезона (2004-07) и фалира поради липса на спонсори и тв-приходи от иначе пребогатия регион. Там водещите отбори нямаха сериозна мотивация и често играеха с резервни състави.

СЛЕД ДЪЛГА АГОНИЯ Купата на шампионите на страните от бившия СССР (провеждана всеки януари от 1993, под егидата на ФИФА) сега мутира в турнирче между младежки отбори до 21 години. Въпреки финансовата мощ на Русия и социално-икономическите връзки между държавите, състезанието мина през саботаж от Украйна, постоянни промени на формат и участници, бойкотиран от арменския „Пюник” полуфинал с азерския „Нефтчи” през 2006 и сравнително нисък зрителски интерес.

Редица хулигански сблъсъци и отлив на публика белязаха „Сетанта Къп” между делящите един остров Ирландия и Северна Ирландия. Надпреварата беше пред провал заради финансови проблеми на спонсориращата я телевизия.

НЕСЪСТОЯТЕЛНА Е АНАЛОГИЯТА между ИЕФЛ и създадената през 2007 Балтийска лига. Има огромна разлика в мащаба – Латвия, Литва и Естония са малък географски, исторически и икономически обособен регион, а нашият случай касае огромна територия дори отвъд Източна Европа с вече споменатите политически проблеми.

Балтийската лига (съществуваща с разрешение от УЕФА) е нищожно съседско турнирче, с един спонсориращ букмейкър, една излъчваща телевизия и общ награден фонд 50 000 евро за 16 отбора, половината от които нямат шанс дори за квалификации в Лига Европа. А тук искаме да съберем каймака от региона, дублирайки двата континентални турнира от септември до май.

ГЪСТА МЪГЛА ОБГРЪЩА програмата на ИЕФЛ. Задължително условие е мачовете да не съвпадат с тези от ШЛ и ЛЕ. Малкото „прозорци” в календара се заемат от местните купи и националните отбори. Алтернативата да се играе в ранни часове преди ШЛ и ЛЕ изглежда неприемлива за УЕФА и особено за телевизиите. Каква аудитория ще съберат мачове в работно време и кой зрител ще гледа футбол нонстоп от ранния следобед до полунощ?

Тези неясноти подриват версията, че Турските авиолинии, сръбският клон на „Газпром” и няколко тв-канала само чакали одобрение от УЕФА, за да налеят милиони в новата лига.

ЗА ОКЕЙ НЯМА ИЗГЛЕДИ, поне засега. Финансовият маг на „Левски” Константин Баждеков изтъкна, че ИЕФЛ трябва да заинтригува УЕФА. На семпъл език това ще рече – прецизен проект, облечен в добра кауза. Не звучи убедително, че български, сръбски или румънски отбори ще вдигнат своето ниво и зрителския интерес срещу беларуси, молдовци или азери, кавито ще са поне 50% от мачовете. От тенденцията към количество държави за по-широк набор спонсори прозира чиста меркантилност.

Опираме и до принципи. Ако УЕФА одобри мотивите на ИЕФЛ, ще отвори вратата към Хърватия, Словения и Черна гора за Адриатическа лига или Чехия, Словакия и Унгария за Централноевропейска. От какъв зор, след като евроцентралата следва точно обратна концепция – централизация. Платини и компания закриха летния турнир „Интертото”, разшириха достъпа до квалификациите за Лига Европа и изцяло поеха нейния маркетинг с цел да я доближат финансово до Шампионската лига.

Ако случайно видят хляб в ИЕФЛ, дали от Нион ще допуснат разпиляване на 10-цифрените ежегодни приходи от двете еврокупи? Защото на теория има вариант телевизии и спонсори от Източна Европа да пренасочат парите си от Лига Европа към турнир с участие на свои отбори.

МАНИПУЛИРАНЕТО НА МАЧОВЕ ЗА ПЕЧАЛБИ ОТ ХАЗАРТ е друга потенциална спънка пред реализирането на Източноевропейската лига. УЕФА и ФИФА го формулират като главна опасност за устоите на футбола, а евентуалните 70-ина мача на сезон в рисков регион са таралеж в гащите. Балканите и Източна Европа станаха нарицателни за уреждане на футболни резултати. Примери бол, но предостатъчни са грандиозните скандали в Турция и Гърция от лятото.

Ако държат да реализират своя исторически проект, инициаторите на ИЕФЛ следва да погледнат от дребните детайли към мащабната картина. Срещите на 25-26 ноември в Белград и 15 декември в Букурещ трябва да дадат конкретни отговори на сериозните въпроси, преди УЕФА да ги повдигне. А Борислав Михайлов е пред задължителен избор – да защити националната кауза или да кима послушно пред функционерите около Платини.