Когато кьоравият поведе слепите

Какво става днес: комуникацията е глобална, желанията ни са глобални, а нещастието е някак си винаги локално.

ДРЕВНИТЕ ХОРА СА СИ ПРЕДАВАЛИ знанията от уста на ухо, разчитайки на един-единствен носител на информация – собствената си памет. После се появили писаното слово и книгите. Днес имаме нови носители – харддискове с огромен капацитет, и ново средство за комуникация – глобалната мрежа. Но те променят не само качеството, но и самата цел на комуникацията.

Ако с печатните книги и Ренесанса започва центростремително движение към знанието, то днес сме свидетели на обратното – на центробежно движение към света на слуховете, на връщане към принципа от "уста на ухо" (или по-точно от постинг на постинг). А базовите знания остават пасивни.

Вестник Arizona Daily Star (от 5 ноември) пише, че ЦРУ проучва около 5 милиона поста в Twitter всеки ден. Отделно се прави клипинг на телевизиите, радиото, вестниците, на чат стаи и, разбера се, на Facebook. Всеки ден тези проучвания се обобщават и се подготвя справка за президента на САЩ (докато при нас минаваме само с подслушване и тук-там някой компромат).

Това е част от асиметричната реакция на САЩ срещу атаката от 9/11: разузнаване, което се пренесе в глобалната мрежа и следи чрез нея кой какво говори и какво чувства. Ето го отново това "бъдещето е в миналото", тоест назад към от уста на ухо.

ГОВОРИ СЕ, ЧЕ АНАЛИТИЦИТЕ НА ЦРУ са уловили достатъчно добре настроенията в мрежата, за да предскажат размирици в Египет и началото на "Арабската пролет" – макар и без да улучат точната дата на началото й. Впрочем нормално – това не е Втората световна война, за да има точна начална дата (01.09.1939). Макар че асиметрия е имало и тогава - специална част на "абвера", съставена от трийсетина преоблечени в полски униформи хитлеристи, влизат в Полша още на 25 август 1939. Целта е да се обезвреди охраната на прохода Яблонка и германските войски безпрепятствено да нахлуят в Полша.

Добре. И каква беше връзката на всичко това с финансовите пазари? Спокойно, връзка има. Едно скорошно изследване (Gilbert, Karahalios 2009) проучи около 20 милиона постове в Live Journal  и формулира зависимостта между безпокойството, страха и гнева в тези постове, и движението на индекса S&P500. На базата на емоциите на потребителите в мрежата изследователите изведоха Индекса на безпокойството - Anxiety Index. Когато този индекс расте, S&P500 се понижава. Една от интересните характеристики на модела, произвеждащ  Anxiety Index, е, че той по никакъв начин не включва изследване и обработка на финансови данни. Индексът на безпокойството се основава на постове със съвсем различно съдържание и смисъл от тези, които коментират финансови и пазарни събития – той просто изследва настроенията на мнозинството хора.

КАКВО ОБЩО ИМА ТОВА С МОЯТА ОБЛАСТ – бихейвиористичните финанси? С удоволствие ще обясня (моята цел е да развивам тази наука в България и хората и инвеститорите да имат полза от нея). Изследванията (примерно Kahneman and Lovallo, 1993) определено доказват склонността на хората към оптимизъм – склонност да налагат вътрешното си убеждение над външното и по този начин да надделее позитивното им очакване за случването на определена инвестиция. От друга страна, много психологически изследвания показват зависимостта на нашите решения от моментното ни усещане за щастие или нещастие (Gilovich, Griffin, Kahneman, 2002). Един от моделите на работа на нашата памет е, че тя "извиква" спомени, които са подобни с настроението ни към момента на "извикване" на спомените. Оттук можем да направим връзката между нашите емоции, които преобладават в определен период, и очакванията ни развитието на инвестициите на финансовите пазари да бъде в синхрон с тях.    

СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ, поради глобализацията става все по-разноговорещ. Все повече хора се опитват да разберат случващото се чрез среща на "мегдана и на кладенеца в селото" – тоест чрез брътвежите в разни форуми и постове, където всеки коментира всичко. При това коментира "по селски" - т.е. на базата на прочетено някъде или дочуто от някого, а не на собствения си опит.

С извинение за цинизма, но това е като кьоравият да упъти слепия. А хората, които би трябвало да водят дискусията накъде отиваме – политици и експерти – са не само кьорави, но и глухи. В такава среда за инвеститора остава само едно полезно решение – да се опази някак от гореописаните процеси. И да се постарае да изчисти емоциите от инвестиционното си поведение, за да може да постигне успех.