Бюджетът на европейските мечти

Проектът за Бюджет 2012 стана известен на икономическата публика, макар и с известно забавяне заради изборите. По традиция той е представен като сравнение с плана за 2011, а не с очакваното изпълнение, което би позволило по-коректна съпоставка.

ПРЕДВИДЕНО Е НАМАЛЕНИЕ НА ДЕФИЦИТА от планирани 2.5% от БВП през 2011 до 1.3% през 2012, което е продължение на усилията за фискална консолидация и дисциплина (и кореспондира с правилото за бюджетен дефицит от най-много 2% в Пакта за финансова стабилност). Планираният дефицит за 2012 дори е малко по-амбициозен от посочения като очакване в Конвергентната програма - 1.5% от БВП. Постигането на този резултат, както и на планираните за 2011 година 2.5 процента, ще ни позволи да излезем от процедурата по свръхдефицит.

Консолидираният бюджет е разделен на национален бюджет и бюджет по европейски средства. В следващите редове ще се спрем по подробно на плана за европейските средства през 2012.

От пръв поглед прави впечатление сериозното увеличение на средствата, свързани с европейските фондове - и в приходната, и в разходната част. Приходите от еврофондове нарастват с 1.68 млрд. лева - или със 78%. Увеличението на разходите също е внушително – около 1.54 млрд. лева (51.5%). Съответно е предвидено и по-голямо съфинансиране от националния бюджет (със 107 млн. лева, или 13%).

УВЕЛИЧЕНИЕТО НА РАЗХОДИТЕ по европейски средтства е основната причина и за планираното нарастване на капиталовите разходи - с 1.605 млрд. лева. Ако тези капиталови разходи се реализират, това би допринесло за очаквания икономически растеж от 2.9% - показател, който в момента изглежда оптимистичен като прогноза.

За да бъдат изпълнени тези амбициозни цели, ще трябва да се демонстрира далеч по-голямо усвояване на еврофондовете от това, което наблюдавахме през деветмесечието на тази година. Към септември изпълнението на бюджета по отношение на европейските средства показва значително изоставане. При 2.145 млрд. лева планирани приходи са изпълнени само 639 млн. (29.8%). Разходите по европейски средства са 1.323 млрд. лева, или едва 44% от планираното за годината.

Знаем, че при изпълнението на разходите обикновено се наблюдава сезонност,  но не можем да очакваме за последните три месеца да се изразходят толкова и дори повече европейски средства, колкото за първите девет. Още по-неясна е перспективата за приходите от европейски фондове – там се налага две трети от парите да бъдат усвоени през последната четвърт от годината.

Предвиденият дефицит по европейски средства за 2011 е в размер на 848.5 млн. лева. За първите девет месеца дефицитът е 684 млн., или 80.6% от планирания. Вероятно правителството ще успее да се вмести в тези 848.5 млн. за цялата година, но сериозното неизпълнение и при приходите, и при разходите много трудно ще бъде наваксано.

Както виждате, заложеното в следващия бюджет внушително увеличение на европейските пари изглежда твърде оптимистично. То формира очакване за неизпълнение на планираното през 2012 година. Ако това неизпълнение е в сходни обеми при приходите и при разходите, влиянието му върху дефицита ще е неутрално и всъщност може да разглеждаме тези свръхамбициозни планове като буфер при евентуално влошаване на икономическата ситуация.

ПО СЪЩЕСТВО НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО на капиталовите разходи (към септември 2011) е основен буфер за постигане на по-нисък от планирания дефицит. Тази стратегия може да се използва и през 2012 година. Но тя не подкрепя общата икономическа активност и неслучайно очакванията за икономически растеж през 2011 бяха ревизирани от 3.6% на 2.8%. Ако предположим обвързаност на бюджета с макроикономическите прогнози, използвани за съставянето му, едно неизпълнение на капиталовите разходи може много сериозно да се отрази на планирания икономически растеж от 2.9% за 2012 и да го приближи към нулата. А основания за несъответствие на макрорамка и бюджет са и твърденията на официални лица, че Бюджет 2012 е разчетен при икономически растеж от 1% в случай на влошаване на икономическата ситуация - което явно е песимистичният сценарий на правителството. При неизпълнение на предвидените капиталови разходи обаче можем да слезем и под тези нива. Друг е въпросът, че липсата на трайно решение по дълговата криза в Гърция увеличава несигурността и силно влошава очакванията за икономическия растеж на Еврозоната през 2012, като не е изключена рецесия. А тогава ще са ни необходими доста повече буфери от предвидените в Бюджет 2012.