Икономическият принос от фармацевтичната индустрия у нас има особена важност, за която не се говори често. Около 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната или 2,8 млрд. лева се дължи на фармацевтичния сектор за 2021 година. Като приход в държавния бюджет секторът осигурява 1,3 млрд. лева. Отлив на лекарства има, но предимно на тези продукти, които имат аналог. Данните сочат, че между 200 и 300 са лекарствените продукти, които годишно спират да бъдат продавани в България и понякога това създава затруднения за пациентите. Това коментира директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители Деян Денев.
По думите му, за да стигнат до пациентите, голяма част от продуктите са заплащани от Националната здравноосигурителна каса – тоест те са бюджетен разход за държавата и затова на фармацевтичния сектор у нас се гледа като на структура, която струва на държавата пари, но тя носи и своя принос в икономиката на държавата.
Според него най-важното за развитието на сектора у нас е устойчивост на финансирането на лекарствените продукти.
Денев припомни, че от фармацевтичния сектор се очаква да разработва нови лекарствени продукти за нелечими до момента заболявания. Фармацевтичната иновация е важна, но тя има смисъл само когато достига до пациентите, а за да се случи това, българската система трябва да осигурява възможност лекарствата да стигат до хората, изтъкна той. Данните от ЕС показват, че едва около 30% от новите терапии достигат до българските пациенти.
Наблюдават се още трудности по отношение на наемането на хора и развиването на функции.
Клиничните изпитвания и привличането им в България обаче са позитивен процес. В страната се правят изследвания от втора и трета фаза – разработки, които обещават да станат лекарствени продукти и се доказва тяхната ефективност, а безопасността им вече е доказана в първата фаза, посочи Денев пред Bloomberg TV Bulgaria.
"България има изключително големи възможности за привличане на инвестиция в сферата на клиничните изпитвания. Ние сме конкурентни, но трябва да отбележим, че в последните години голяма част от клиничните изпитвания поради по-ниската цена, която можеше да бъде осигурена, се случваха в Украйна или в Русия", обобщи той.
Снимка: Димитър Кьосемалиев, Bulgaria ON AIR
Жена е обвинена, че е убила баща си и е извадила сърцето му
Гръцкият остров Сирос търси гледачи на котки: Работният ден е 5 часа, настаняването - безплатно
Млякото променя хранителния си състав според сезона
Невроимунна сигнализация е в основата на бързия антидепресивен отговор на кетамин и психеделици
Консумацията на по-малко протеин може да забави стареенето при някои
Хемодинамични промени при високи температури
За първи път учени ще изследват ледниците на библейската планина Арарат
Слънчевите бури крият неочаквана опасност за изследователите на Марс
Пробив в науката: Отровни растения може да помогнат в лечението на рак и малария
Създадоха палеонтологична машина на времето: Връща ни с 200 млн. години назад
Спартак стартира с победа при Ясен Петров
28 закона и 89 решения е приело 52-рото НС през първата си сесия
Тръмп призова иранците да сключат споразумение или да се предадат
Зеленски уволни посланичката на Украйна в САЩ
Огромно куче нападна и нахапа жестоко 6-годишно дете
Силният оптимизъм около преговорите с Иран окрили щатските индекси
Кадър на деня за 3 август
Експерт: Децата трябва да мислят и използват технологиите за разширяване на кръгозора
Зеленски продължава да прави рокади във военното ръководство