Защо да спасяваме еврото?

Спасяването на еврото е непрекъснато и страстно декларираната цел на европейските лидери – но това е напълно погрешна цел, твърди известният британски журналист Гидиън Ракман в коментар за The Financial Times. Според него единната валута е не жертвата, а основната причина за тежката криза в еврозоната.

"Поради гордост, страх, идеологични причини и загриженост за собственото оцеляване, за европейските лидери е ужасно трудно да приемат, че еврото е съществена част от проблема", пише Ракман. Вместо това политиците изтъкват какви ли не обяснения: отделните държави са били недисциплинирани, лъгали са; предпазните фондове не са достатъчно големи; пазарите се държат ирационално; хората се бунтуват. Всичко това е вярно, но основният дефект е другаде, подчертава коментаторът на FT: в самата идея, че една обща валута може да обедини страни с толкова различни нива на икономическо развитие и с толкова различни политически култури.

"ЕВРОТО... БЕ ПРОСТО ИНСТРУМЕНТ за постигането на икономически просперитет и политическа хармония в Европа. Натрупват се все повече доказателства, че то прави точно обратното, така че е време да мислим не как да го спасим, а как да се отървем от него, или поне да оставим най-слабите членове на съюза да го напуснат".

Според Гидиън Ракман еврото е задълбочило кризата по няколко различни начина. Първо, то е довело до драстичен спад на лихвените равнища в южна Европа, подтиквайки страни като Италия и Гърция към свръхзадлъжняване. Сега то отнема на тези страни инструмента, с който след Втората световна война те се справиха с огромния си дълг – инфлация и обезценка на валутата. Не че подобна политика е съвършена, но все пак тя предлага алтернатива на налаганата в момента "вътрешна обезценка" (или по-просто казано, орязване на заплатите и масова безработица).

Опитите на Европейския съюз да овладее положението в Гърция и да убеди пазарите, че тя е изолиран случай, се провалиха напълно, подчертава Ракман.

АКО ИТАЛИЯ, СЕДМАТА НАЙ-ГОЛЯМА ИКОНОМИКА в света, бъде принудена да търси помощ от европейския спасителен фонд, може би просто парите там няма да стигнат. "Това ще е като слон да се качи на надуваем сал", пише Ракман.

Пазарите вече са напълно убедени, че Гърция не е отделен случай. Италия има много сходни характеристики – широко разпространено укриване на данъци, огромен публичен дълг, основана върху връзките и протекциите политическа система, и накрая нездравословно силна зависимост от Европейския съюз. Вярно е, признава Ракман, че италианската индустрия е несравнимо по-мощна от гръцката, но пък от друга страна италианският премиер Берлускони кара гръцкия си колега Папандреу да изглежда в очите ни като Ейбрахам Линкълн.

"Гърция и Италия не са единствените проблеми. Ейре и Португалия вече трябваше да приемат спасителни помощи – и може отново да бъдат тласнати надолу от последните събития. Уязвимостта на Испания е очевидна. Франция не е имала балансиран бюджет от 70-те години и трепери за своя рейтинг ААА".

Според Ракман в такава обстановка застъпниците на спасяването на еврото на всяка цена започват да предлагат все по-малко убедителни решения. Те предвиждат планът за Гърция да се развие по най-оптимистичния сценарий (което пак ще остави страната с дълг над 120% от БВП към 2020). По някакъв начин, напук на всеобщото недоверие, Италия ще убеди пазарите да й заемат при 2 процента, вместо при 6 и дори повече. Междувременно Европейската централна банка ще продължи да купува италиански високорискови облигации в неограничени количества, докогато е нужно. Нищо в тези планове не звучи реалистично, смята Гидиън Ракман.

НЕ ПО-ДОБРЕ СТОЯТ НЕЩАТА и в политическата сфера, където дългосрочното решение за болестите на еврото е в по-сплотения фискален съюз. Но това означава Европейският съюз да се превърне във федерация – нещо, което в най-добрия случай ще отнеме десетилетия. А кризата ескалира със седмици.

Вярно е, подчертава Ракман, че изоставянето на еврото ще е невероятно трудно и опасно. В страните, които напуснат еврозоната, оттеглянето на капитали и дефолтът по дълга може да сринат банките. Ще последва, поне временно, икономически и политически хаос. Въпросът е, пише коментаторът на FT, че тези неща може да се случат така или иначе, като се има предвид сериозният вграден дефект на еврото.

"Някои твърдят, че разрушаването на единната валута ще разруши и самия Европейски съюз... Но ключовите европейски достижения - като общия пазар, отпадането на границите и сътрудничеството по външната политика – съществуваха още преди единната валута и могат да оцелеят и след нея. Вместо да настояват, че разкъсването на еврозоната е немислимо, европейските лидери трябва просто да започнат да го планират и подготвят ", завършва Ракман.