Нови правила удрят брокерите на имоти и адвокатите, идват и солени глоби

Въвеждат нови изисквания за работата на брокери на недвижими имоти и адвокати с промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които са пуснати за обществено обсъждане от служебното правителство. Новите правила ще се отнасят за адвокати, които извършват правни консултации за покупко-продажба на имоти, прехвърляне на търговски дружества, управление на пари или откриване и управление на банкови сметки.

Брокери и адвокати по сделки с имоти и управление на активи няма да може да са хора, които са били шефове или неограничено отговорни съдружници във фалирали фирми, ако са останали неудволетворени кредитори, гласят промените в закона. Това изискване ще важи и за шефовете на фирми, които посредничат при сделките с имоти.

Промените в закона са предложени заради критики към България. През миналата година след проведено Пленарно заседание на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към България се прилага най-тежката процедура за мониторинг - "Процедура на засилен мониторинг". Това наблюдение трябва да приключи през юни и да бъде преценено дали България да бъде включена в списък на държави под засилен мониторинг - така наречения "сив списък".

Правилата на Закона за мерките срещу изпирането на пари да проверяват клиентите си ще трябва да спазват и фирмите, които предоставят депозитни касети в обществени трезори, както и дружествата, които предоставят услуги за обмяна на виртуални валути, услуги за съхранение, прехвърляне или обмяна на виртуални активи. Това означава тези фирми да идентифицират клиентите си, да установяват кой е действителният собственик на фирмите и да докладват на службите за съмнителни операции, които може да са свързани с пране на пари.

Фирмите, които предлагат обществени трезори, ще трябва да бъдат регистрирани в МВР, предвиждат още промените. Това не се отнася за банките, които са под контрола на БНБ. Фирмите, които осъществяват обмяна на виртуални пари, трябва да бъдат регистрирани в НАП. А хората и фирмите, които професионално предлагат услуги по регистриране на фирми или предоставят адрес на управление или офис с цел регистрацията или функционирането на юридическо лице, трябва да бъдат регистрирани в Министерство на правосъдието.

Ако тези изисквания за регистрация на обществените трезори и лицата, които предлагат регистрация на фирми, не бъдат изпълнени, ще бъдат налагани глоби в размер от 2 хил. до 10 хил. лв. за граждани и от 5 хил. до 50 хил. лв. за фирми. При повторно нарушение глобите стават двойни, а при системни нарушения може да стигнат до 500 хил. лв., информира "Труд".

С промените в закона ще разширят и случаите, при които ще трябва да бъде докладвано на службите. Ще трябва да се докладват всички случаи на обмяна на виртуални валути на стойност над 1000 евро, при положение че сега докладват сделки над 15 хил. евро. Освен това всички задължени по закона лица, като например банки, счетоводни и данъчни консултанти, ще трябва да докладват всеки случай на съмнение за изпиране на пари независимо от стойността на сделката. Те ще трябва да докладват и всеки случай на съмнение за верността на предоставените от клиентите данни за действителните им собственици.

Хора, тясно свързани с криминално проявени, няма да може да бъдат собственици или шефове на банки, както и да ръководят пенсионни дружества или застрахователни компании. Това гласят промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които са пуснати за обществено обсъждане.

Ще бъде въведена забрана "близък сътрудник" на осъден за умишлено престъпление от общ характер да бъде собственик или шеф на банка или да заема ключови позиции във финансова институция.