Почитаме светците Константин и Елена, нестинари се готвят за жаравата

Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда християнската религия като официална във Византия. Неговата майка Елена, открила кръста, на който бил разпнат Спасителя и построила няколко манастира в светите земи. Откриването на Кръста Господен се смята за най-важното събитие в историята на християнската църква, а император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

В българските народни обичаи на празника се преплитат християнски и древни традиции на ходене по жарава – нестинарството. То е запазено и до ден днешен в някои райони, в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като представление за туристите.

Приготовленията за празника започват няколко дни преди деня на светците Константин и Елена. Събират се средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото, където се извършва ходенето по жарава. На мегдана предварително се подготвя голяма клада от дърва. Вечерта се запалва голям огън, всички се събират около него и слушат хороводни мелодии, свързани с обреда, предаде БНР.

Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около жаравата се извиват хората, а начело се носят иконите на светците Константин и Елена. В кръга с тлеещите въглени влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че те изпадат в състояние, в което могат да изрекат пророчески думи. Ритуалният им танц трае няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Елена и техните производни.

Снимка: БГНЕС