Основната лихва ще пада още

Решението на новия председател на Европейската централна банка Марио Драги да намали лихвения процент бе изненада, но само в определен смисъл. Не се очакваше той да го направи веднага след встъпването си в длъжност, защото това е сигнал, че политиката на предшественика му може би не е била съвсем адекватна.

ПАЗАРИТЕ ОЧАКВАХА намаляване с половин процент, но на следващата среща. Най-вероятно ситуацията е започнала да изглежда толкова критична, че се е наложило да се действа бързо.

Пазарните участници всъщност очакват лихвата да падне с поне още две-три стъпки от по 0.25 и накрая да слезе под 1 процент – до нива от 0.5-0.75%. Така че решението на Драги не е изненада, поне за хората, които следят внимателно дългосрочните прогнози за лихвените проценти в еврозоната.

НЕ Е НОРМАЛНО СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ да държат основния лихвен процент на нула вече доста време (и категорично заявяват, че ще продължат да го правят поне още две-три години), а еврозоната, където инфлационният натиск е дори по-нисък, да е на процент и половина.

Не съм в позицията да оценявам кое е добро и кое – не, но пазарните участници намериха вдигането на лихвата от Жан-Клод Трише преди няколко месеца за пресилено, а изборът на момента беше малко неадекватен.

Според мен сегашните мерки ще имат желания ефект. Първоначално това може да е отслабване на еврото, както вече видяхме. Но като цяло това е правилно решение.

Не съм изненадан от развитието на ситуацията в Гърция. Беше очевидно, че страната и премиерът Папандреу ще бъдат подложени на изключително голям натиск. Честно казано, аз очаквам ситуацията да завърши с хепиенд – в смисъл, че ще се избегне нерегулираният фалит. Най-вероятно ще бъде приложен първоначалният вариант на доброволно преструктуриране и 50% отписване на дълга.

СЕГА ВЪПРОСЪТ Е МОЖЕ ЛИ ИТАЛИЯ да тръгне по гръцкия сценарий? Италия е големият бял слон в магазина за порцелан. Този спасителен пояс от 1 трилион евро, за който се договориха лидерите на еврозоната, не е достатъчен, за да спаси Италия и Испания.

Ситуацията е много динамична. Доброто в случая с Италия е, че тук говорим за доста по-ниски нива на дълга, отколкото при Гърция (около 120% от БВП), и за значително по-добре развита пенсионна система. Ако не се лъжа, 70-80 процента от италианския дълг се държи от местни институции, физически и юридически лица.

Човек винаги изпитва опасения. Но според мен тази криза рано или късно ще бъде овладяна. Аз съм по-скоро привърженик на хепиенда.