Истината за гръцкия дълг

Досегашната политика на еврозоната за решаване на гръцката криза не води в правилната посока и вместо към реформи и последващ растеж, тласка страната към задълбочаваща се рецесия и намаляващо благосъстояние. Това е основният извод в скандалния доклад на икономистите на Европейската комисия, който бе раздаден на европейските лидери в петък и до който някак успяха да се доберат и няколко водещи икономически издания. Докладът препоръчва частните кредитори на Гърция да бъдат принудени да отпишат 50-60 на сто от вземанията си.

АВТОРИТЕ на доклада, озаглавен “Greece: Debt Sustainability Analysis” (Гърция: анализ на устойчивостта на дълга) отбелязват, че на страната очевидно ще й е нужно доста повече време от първоначално предвиденото, за да осъществи структурните реформи, и поради това трябва да се коригират прогнозите за съвземането й. Според експертите на ЕК свиването на гръцката икономика ще продължи поне още две години (с 5.5% през 2011 и с 3% през 2012), като ще последва съвсем умерен ръст от 1.25% (2013-2014) и 2.66% (2015-2020). В резултат общият акумулиран ръст до 2020 ще е с над 7 на сто по-нисък от прогнозите, върху които се опираха досегашните оздравителни мерки.

Същото се отнася и до предвижданите приходи от приватизация - 66 милиарда евро до 2020. Според доклада обаче те вероятно няма да надхвърлят 46 милиарда.

НЕ Е ЯСНО СЪЩО, подчертават анализаторите, кога Гърция отново ще има достъп до финансиране от международните пазари. За целите на доклада се предполага, че това би могло да се случи след три последователни години на икономически ръст и бюджетни излишъци, и когато дългът спадне до под 150% от Брутния вътрешен продукт. От това авторите вадят заключението, че при сегашната ситуация гръцкият дълг е крайно неустойчив:

“... Гръцкият дълг остава на много високи нива и ще намалява с твърде бавно темпо, подчертавайки нуждата от допълнително опрощаване, което да осигури устойчивост. Дългът... ще достигне пика от 186% от БВП през 2013 и ще намалее само до 152% към края на 2020 и до 130% до 2030 година... Гърция няма да се върне на международните пазари по-рано от 2021 година според използваните критерии, и допълнителните й нужди от спасително финансиране... може да достигнат 252 милиарда евро от днес до 2020”.

ДОКЛАДЪТ ПОДЧЕРТАВА, че за да остане страната в състояние да обслужва задълженията си, са необходими комбинация от щедра държавна помощ в рамките на еврозоната и осезаемо редуциране на вземанията от страна на частните кредитори. Разиграните от експертите илюстративни сценарии показват, че:

“... дългът може да бъде сведен до малко над 120% от БВП до края на 2020, ако бъдат приложени 50-процентови отстъпки [от частните кредитори, б.р.]. При очакваното отлагане на достъпа на Гърция до финансовите пазари ще е необходимо допълнително финансово подпомагане, оценявано на 114 милиарда евро... За по-нататъшно намаляване на дълга ще е нужен по-значим принос на частния сектор (примерно свеждането на дълга под 110% от БВП до 2020 ще изисква поне 60% отписване на вземания...)».

«Като цяло докладът е потискащо реалистичен анализ на гръцките затруднения», коментира The Financial Times и добавя, че всеки, според когото страната е способна да се измъкне от проблемите си само чрез икономически растеж, строи въздушни кули.

Анализаторите на ЕК обаче старателно са заобиколили една съществена тема - за държавните кредитори на Гърция, начело с най-големия от тях: Европейската централна банка. Ако частните кредитори бъдат принудени да отпишат съществена част от вземанията си, те ще очакват аналогичен ход и от ЕЦБ. А това е перспектива, която ужасява шефовете на централната банка във Франкфурт. И би могла да има взевъзможни последствия.