Стив Джобс: Три истории за моя живот (ІІІ част)

Времето ви е ограничено, затова не го пилейте, опитвайки се да живеете нечий чужд живот – с тези думи покойният вече Стив Джобс се обърна към студентите от Станфордския университет след първата си операция през 2005 година. Препечатваме речта му с малки съкращения.

ТРЕТАТА МИ ИСТОРИЯ Е ЗА СМЪРТТА.

Когато бях на 17, прочетох цитат, който гласеше горе-долу: "Ако изживяваш всеки ден така, сякаш е последният ти, един ден сигурно ще се окажеш прав". Това ме впечатли и оттогава, вече 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: "Ако днес бе последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя?". И когато отговорът беше "Не" в продължение на много дни, разбирах, че трябва да променя нещо.

ДА СИ ПРИПОМНЯМ, ЧЕ СКОРО ЩЕ СЪМ МЪРТЪВ, е най-важният инструмент, който съм откривал като помощник при вземането на големите решения в живота. Защото почти всичко – външните очаквания, цялата гордост, целият страх от провал или разочарование – всичко това изчезва пред лицето на смъртта. Остава само онова, което е наистина важно. Да си припомняш, че ще умреш, е най-добрият известен ми начин да се справяш с подвеждащата мисъл, че имаш нещо за губене. Ти си винаги гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година бях диагностициран с рак. Имах скенер в седем и половина сутринта и той ясно показа тумора в панкреаса ми. Дори не знаех какво е панкреас. Лекарите ми казаха, че с почти стопроцентова сигурност това е неизлечим рак, и че би трябвало да очаквам да живея не повече от три до шест месеца. Моят личен лекар ме посъветва да се прибера и да поставя делата си в ред, което е лекарският евфемизъм за "подготви се да умреш". Това означава да се опиташ да кажеш на децата си за два месеца всичко онова, което си смятал да им казваш през следващите десет години. Означава да се убедиш, че всичко е настроено толкова добре, че да е колкото се може по-лесно за семейството ти. Означава да се сбогуваш с когото трябва.

ЖИВЯХ С ТАЗИ ДИАГНОЗА ЦЯЛ ДЕН. По-късно вечерта ми направиха биопсия – пъхнаха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха и във вътрешностите ми, забодоха игра в панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Бях упоен, но жена ми, която бе там, ми каза, че като погледнали през микроскопа, лекарите се просълзили – оказало се онази много, много рядка форма на рак на панкреаса, която се лекува с хирургия. Направиха ми операция и сега съм добре.

Това бе най-близката среща със смъртта, която съм имал, и се надявам да нямам по-близка още няколко десетилетия. След като преживях това, мога да ви кажа нещо с доста по-голяма сигурност отпреди, когато смъртта бе само интелектуална концепция:

Никой не иска да умира. Дори хората, които мечтаят да бъдат в рая, не са склонни да умрат, за да отидат там. И все пак смъртта е една обща посока за всички нас. Никой никога не й се е изплъзнал. И така трябва да бъде, защото смъртта е вероятно най-доброто изобретение на живота. Тя разчиства старото, за да направи място за новото. В този момент "новото" сте вие, но някой ден, не толкова отдалечен от днешния, вие ще станете "старото" и ще бъдете разчистени. Простете, че звуча толкова драматично, но това е самата истина.

Времето ви е ограничено, така че не го пилейте, за да живеете нечий друг живот. Не падайте в капаните на догмата – да живеете с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте шумът от мненията на другите да заглуши собствения ви вътрешен глас. И, което е най-важното, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какви искате да станете наистина. Всичко друго е второстепенно.

КОГАТО БЯХ МЛАД, имаше едно страхотно издание - The Whole Earth Catalog, една от библиите за моето поколение. То бе създадено от човек на име Стюърт Бранд недалеч от тук, в Менло Парк, и той му вдъхваше живот с поетичния си усет. Това бе в края на 60-те, преди персоналните компютри и електронните издания, така че всичко се правеше с пишещи машини, ножици и фотоапарати Polaroid. Това бе нещо като хартиен Google, 35 години преди самият Google да се появи.

Стюърт и екипът му направиха няколко издания на The Whole Earth Catalog, и накрая, в средата на 70-те, когато бях на вашите години, едно финално, прощално издание. На задната му корица имаше снимка на един селски път – от онзи тип, на който можете да чакате на стоп, ако сте достатъчно авантюристично настроени. Отдолу стояха думите: "Останете гладни. Останете неразумни". Това бе прощалното им послание. Оттогава винаги съм си го пожелавал. И сега, когато се дипломирате, за да почнете на чисто, го пожелавам на вас.

Останете гладни. Останете неразумни.

Благодаря ви много.