Бежанци: Някои идват в България, защото всичко е осигурено, не искат да работят, а работа има

Две жени и четири деца на 15, 11, 10 и 7 години – това са наемателите на малък апартамент в центъра на Пловдив.

Майките работят в индустриалната зона, единственото им условие е да избират смените си, така че през деня винаги една от тях да е при децата. Договорите им са шестмесечни, заплатата е 1000 лв., от нея се отчисляват данъци.

Олга е завършила психология, но не е работила по специалността си в Украйна. Изкарвала по 200 евро  в магазин за хранителни стоки. 

свързани

Стотици украински бежанци вече работят по Черноморието ни

"Тук доходите ми са по-високи. Аз разбирам, вие ще кажете, че България не е много богата страна. Но искам да ви кажа, че нас толкова хубаво тук ни приеха, че и да искате да ви кажа нещо лошо, просто няма да мога", разказва Олга пред DW.

Альона е била изправена пред труден избор. Преди войната е работила като училищна медицинска сестра. След 24 февруари заплатата ѝ намалява наполовина. Тя се грижи сама за двете си деца, получила е и повиквателна за армията. В Пловдив е намерила спасение и спокойствието, от което има нужда

свързани

Изразходвали сме 60 от общо 148 млн. евро по европрограми за украинските бежанци

"Искам да кажа, че нашите хора, които дойдоха от Украйна, трябва да ценят това, което правят за тях тук. Защото България наистина прави много за тях. Тя ги прие, тя ги издържа три месеца. Ние се стараем на никого да не тежим, сами си заработваме и живеем с това, което изкарваме, но те много ни помагат", споделя Альона.

И добавя, че сред бежанците има и такива, които просто не искат да работят.

свързани

Хубави стаи, ресторант, басейн и интернет за бежанците в Старозагорски бани

"Има и хора, които идват тук само, за да се възползват и така влошават мнението за украинците. Тук има работа. Няма работа само за тези, които не искат да работят - както за нашите хора, така и за вашите", допълва майката.

Жените искат да останат в България.

свързани

Изтласкаха украинските войски от центъра на Северодонецк, 500 цивилни се крият в завод "Азот"

"Имам загинали близки. Мой съученик беше в плен и там го убиха. Майка ми почина преди година от Ковид-19. Тя беше лекар. Баща ми е на 65 години, цял живот е работил на полето. Сега казва: "И да не умрем от войната, ще умрем от глад". Нивите са минирани, не може да се жъне. Всеки ден се чуваме и се виждаме по интернет. Искахме да го приберем тук, но той не иска", притеснява се Олга.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК