Гара Дончево - не само сантимент по красивата сграда, но и необходимост

В село Дончево през 2011 година жп гарата е ремонтирана основно за 200 хиляди лева. Година по-късно обаче тя е заключена, а БДЖ я превръща в спирка. Местните жители се опитват да спасят сградата.

Дни преди България да бъде провъзгласена за независима държава се провежда търг, а строителството на железницата е възложено на предприятието "Георго Попов и Сие" за 4 975 000 златни лева. След 2,9 г. линията стига до Добрич. Така по трасето се появява и гара Дончево. 

"Бай Ради е 16-и набор, той е бил тук и се е ръкувал с Царя. Натам има кантон, след 2 км също, но ги разрушиха", споделя кметът на Дончево Паун Станчев.

Макар да е на повече от 100 години, гара Дончево изглежда добре, причината: основен ремонт ѝ е направен през 2011 година.

свързани

Паметник на културата? Царската гара в "Казичене" се руши и е напът да изчезне

"Сградата беше ремонтирана по проект на ЕС "Красива България" и около две години след това стана спирка и приключиха нещата", с огорчение разказва кметът.

Според местни жители ремонтът е бил козметичен.

"20 хил. лв. дадоха за мазане на тоалетните, всичко се рони. Гарата тече отпред при дъждове, а на покрива уж щяха да слагат нови цигли – няма такива! Вземаха си паричките и туй то!, не скрива разочарованието си Георги Иванов.

Само година след ремонта, БДЖ слага катинар на сградата, превръща гарата в спирка и оттегля служителите. Пътници обаче не липсват. В условията на пандемия те предпочитат да пътуват до града с влака, а не с претъпканите микробуси.

"По удобно ми е, защото имам 97-годишна майка, трябва за лекарства да пътувам, да се грижа за нея", сподели Петя Великова.

Когато затварят гарата, прозорците на чакалнята са изпочупени, а клошари се опитват да палят огън в нея. Кметството не е собственик на сградата и няма възможност да я стопанисва. Местните хора са категорични, че гарата трябва да остане и да се ползва, дори и с друга цел.

свързани

СО: Всички реставрационни дейности са съгласувани с Министерството на културата

"Може да бъде някакъв клуб например, тук живеят много стари хора, да играят шах, кръстословици да се решават. Има бъдеще за тази сграда, тук идват и млади хора да живеят", предлага Ралица Петрова.

Тя учи изобразително изкуство в Добрич. Признава, че старата гара я вдъхновява. 

"Архитектурата е много хубава, може малко да се пребоядиса, важното е как е строена и какъв е дизайнът", не скрива възхищението си Ралица.

Независимо дали са царски, парламентарни или президентски времена, изборът остава в ръцете на хората.

Вижте повече в репортажа на кореспондентите ни.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК