За дупките и хората: Как пенсиониран олимпиец ремонтира сам улиците в Самоков

Пенсиониран олимпиец ремонтира улиците в Самоков със собствени средства. Историята на 76-годишния Любомир Тосков трогна жителите в града, където всички го познават.

Светът го познава като олимпиеца Любомир Тосков. Самоков – като дядо Любо, който пълни дупките по улиците... вместо общината. Защото тя не го прави. 

"Идвам с колата отдолу и стигам до дупката и двама колоездачи. Единият минава, другият прави ляв завой, аз минавам покрай него на 1 см – щях да го сгазя! Замина нагоре и викам, "Утре идвам и я правим". Това беше в петък, в събота я направих", разказа Тосков. 

Това е една събота през 2018 г. И така вече трета година. До тази събота, когато дядо Любо запълва деветата кръпка по самоковските улици. 

"Аз я правих в събота, а днес сутринта я изрязаха. По-долу и две, които ги асфалтираха, като че ли предчувстваха, че ще дойде телевизията. За час и половина ги направиха, аз съм си играл половин ден да го направя", каза дядо Любо.

Прави го просто, защото може... 

"Тук беше една голяма дупка и като се разминем, няма къде – и в дупката. Преди да съм спортист, бях в строителството с моя дядо", сподели той.

Преди да тръгне по улиците с кофичка – дядо Любо покорява снежните писти. Печели медали от национални, европейски и световни първенства по ски бягане. Олимпиец от Инсбрук през 1976 г. 

"Аз съм обиколил Европа като спортист. Такива нещо няма никъде по света. Защо у нас е така? Небрежността и безотговорността. Някой, като прави нещо, не го прави от сърце. Така поне аз смятам", спомня си Тосков. 

И така с кофичка цимент, камъчета и голямо сърце – дядо Любо кърпи и небрежността, и безотговорността на институциите. 

"Всяко лошо нещо ме дразни. Не мога, такова ми е сърцето. Така съм възпитан. По средата на пътя е. Удряме, чупим, плащаме данъци и т.н. Не е съвременно. Ние сме в 21-ви век. Не искам не упреквам управата, обаче е срам и резил. Няма ли да е по-лесно да идете и да му кажете – "Бе, има дупки за оправяне..." – вместо Вие да се гърбите?!", пита се дядо Любо. 

Обидно му е да говори и за политика. И в нея зеят дупки, по-трудни за запълване. 

"Просто няма оправия. Нещата трябва да с случват моментално. Получава се дупка, идва бригада. Магистрали може, но такива дупки, които могат да предизвикат катастрофа, никой не прави", посочи Тосков.

Докато дупките не свършат – работата на дядо Любо ще продължи. Без медали и без претенции. 

"Сега на търговската улица има 7-8 дупки. Ще ги направя и тях. За мен това не е геройство. Това е човешко! На мен ми доставя удоволствие, като мина оттук, да не ми влиза колата в дупка и да кажа - "Ето, това съм го правил аз", сподели той. 

Тръгваме спокойни по пътищата на дядо Любо с надеждата, че ако има повече като него, кръпките в държавата ще са по-малко. 

Вижте повече в репортажа на Христиана Стефанова и Иван Ставрев.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК