Пламен Данаилов, ИТН: Има спад на приходите от корпоративния данък

Според експерти има известно притеснение за състоянието на държавните финанси, и по-точно на фискалния резерв. Те идват от факта, че парите в БНБ, които са на правителството са малко под 7,4 милиарда лева. Това може да звучи като значителна сума, но не трябва да забравяме, че имаме няколко фонда, сред които Сребърния, който е около 3,5 милиарда лв., Националния фонд - още 3 милиарда лв., Енергийните фондове - около 2,5 милиарда лв., Учителски пенсионен фонд около 400 милиона лева. Ако съберем сумите, ще видим, че сумата става около 9 милиарда лева. В момента правителството използва част от тези пари, за да може да финансира дейността си. Това заяви Пламен Данаилов от партията "Има такъв народ" в предаването "Money.bg".

"Със закона за държавния бюджет е прието, че фискалния резерв не може да пада под 4,5 милиарда лева, но тази сума стои вече в последните над 10 години и не е актуална и спрямо БВП, и на преразпределението, което прави държавата всяка година", заяви той.

По думите му е притеснителен фактът, че има спад на приходите от корпоративния данък с близо 10%, спрямо 2020 година.

"Бизнесът очевидно е пострадал и очевидно не може да генерира печалби от предходните години и да плаща същите данъци", заяви той.

Ще се увеличат ли данъците?

Според Данаилов, ако сме преодолели здравния проблем, българската икономика ще нарасне с 5% тази година и ще навакса изоставането, което се случи през миналата година.

"Бюджетният дефицит, който е рекорден през миналата година и се очаква и през тази година, в рамките на един мандат от 3-4 години може да бъде компенсиран без да бъде нужно увеличаване на данъчната тежест. Макар и да се повишават лихвите по кредитите, може да се компенсират тези бюджетни дефицити с допълнителни заеми средства, защото очаквайки да порасне икономиката, относителния дял на задлъжнялостта няма да се повиши", заяви Данаилов.

Нужни ли са радикални реформи?

По думите му Планът за възстановяване предвижда 36 реформи в различни сфери на социалния и икономическия живот. И предишните управляващи отчитат нуждата от такива реформи и със сигурност са необходими.

"Със сигурност са необходими, защото България е с най-малки инвестиции в ЕС. Ако за тях е 24% от БВП, то за нас е 19 процента. Ние трябва да отворим вратата за по-лесно привличане на хора от съседни на нас страни или висококвалифицирани специалисти. Само в ИТ сектора има нужда от 15 000 работници. Един български ИТ специалист вероятно получава толкова, колкото колегите му във Франция и Германия.", заяви той.

"Очевидно е нужна и промяна в данъчното облагане, която да стимулира инвестициите. Нужна е при реинвестиране на печалбата в производствени активи да не се плаща данък на печалба. Това ще доведе до по-високи заплати и стимулиране на потреблението", коментира той.

Според него чрез данъчната си политика държавата може да стимулира инвестициите, както и "чрез това да направи достъпа до обществените поръчки по-прозрачен и лесен. Няма накъде повече да се намалява данъчната ставка", заяви той.

За първите четири месеца на 2021 година има близо 10% ръст на приходите от ДДС на годишна база. "Факт е инфлацията, която настъпва. Значителния ръст не само на петрола, но и на всички метали и др. изтласква цените нагоре", заяви Данаилов.

Общата данъчна основа в ЕС

"Проектът на ЕС е разделен на две. Условно до края на юни тази година трябва да представи първата част от данъчната политика на общоевропейско ниво, която да включва дигатaлен данък, данъци свързани с въглеродните емисии. Междувременно тече и проект на глобално ниво за минимална единна корпоративна данъчна ставка, като там движещата сила са САЩ. Те предлагат да е в размер на 21%. Подобни идеи се обсъждат и в ЕС. Това е процес, който тези в последните 10 години. Европейският проект може да се случи по-скоо първо с корпоративната единна основа, а след това и като ставка", заяви той.

Цялото интервю гледайте във видеото!

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК