Наклонената кула на PISA: Какво е реалното ниво на образованието у нас

България е последна в ЕС по функционална грамотност на учениците, разтръбиха в един глас медиите, след като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува резултатите за 2018 година от своята Програма за международна оценка на учащите - PISA.

Действително в тестовете за т. нар. "функционална грамотност" българските деца на 15-годишна възраст се класират едва на 54-о място от 78 изследвани държави. В ЕС най-добре са се справили Естония (5-а) и Финландия (7-а), Германия е 20-а, Гърция, Турция и Сърбия попадат в средата на таблицата.

Tази класация отприщи вълна от критични коментари към образователната система в България.

"В България образователната реформа започна твърде късно", заяви бившият министър Сергей Игнатов пред Bulgaria ON AIR. Според него отговорите на PISA не могат да се научат само в час, а са резултат и от умението да се вземат самостоятелни решения. "Нашите деца кога излизат от вкъщи и започват да правят самостоятелни крачки в живота си?", пита риторично Игнатов, и настоява, че в учебниците трябва да има доста "по-малко фактология, но важна".

"Нашата образователна система предлага знания, а не умения", съгласява се и Диян Стаматов, директор на едно от столичните училища. Според него също трябва да се намали с 50-60% енциклопедичното съдържание в учебниците. "Академичните среди много държат в учебниците да има безкрайно непотребно съдържание. Учениците трябва да правят връзка между отделните предмети", твърди Стаматов.

Това са само две произволно подбрани мнения, но те на практика изразяват близо 100% от реакциите към PISA 2018. Това е донякъде парадоксално: всички критики са насочени към обекта на изследването, но никой не задава въпроси около самото изследване. Обяснението е просто - проблемите в българското образование са видими за всички. Но дали наистина те са тъкмо тези проблеми, към които сочи PISA? И дали решението е да се съкратят учебните програми и да се спасят учениците от "фактите"?

Едва ли бихме могли да дадем категоричен отговор. Има много аргументи в полза и във вреда на PISA. Фактът, че у нас се изтъкват само първите, е притеснителен. Затова нека прехвърлим набързо и потенциалните слабости.

Международните проучвания никога не могат да са напълно справедливи, защото хората по света са различни и е невъзможно да се разработи методика, еднакво коректна към всички. Дори институциите, които имат пълномощията да работят върху подобряване на образованието, като ЮНЕСКО и УНИЦЕФ, се затрудняват да предложат такава методика. Но ОИСР, която далеч няма такива пълномощия, не се тревожи да го прави.

Не бихме оспорили, че трябва да се стимулира практическото мислене на децата. Но е достатъчно да влезете в онлайн библиотеката на ОИСР и да прегледате някои от въпросите от миналогодишното проучване, за да ви обземат съмнения. Има множество тестови въпроси, в които отговорите са толкова очевидни и елементарни, че вероятно биха объркали деца, несвикнали на подобни тестове - те по-скоро биха се объркали и биха търсили някакъв по-дълбок смисъл от този да сверят четири цитата и да посочат в кой от тях Мери казва, че ябълките са полезни за здравето. Неслучайно най-добре в PISA се представят онези държави, чиито образователни системи отдавна са основани върху подобни тестове. Това не доказва по-добрите "практически" умения на тези деца, а само, че са свикнали с методиката на изпитване.

Вероятно всички ще се съгласят, че в българските училища все още се залага предимно на наизустяване на факти. "Все още нашата образователна система поне в 90% от времето е теоретично насочена", казва Диляна Божилова, основател на първото частно учебно заведение в страната. "PISA доказва, че системата ни е твърде остаряла, а не, че децата ни са толкова неграмотни".

Но предлаганият от повечето специалисти изход днес звучи като другата крайност: малко фактология, много упражнения, малко теоретични знания, повече практични умения. Такъв подход създава добре подготвени работници - но зле подготвени граждани. Широките теоретични знания помагат на децата по-добре да изберат бъдещата си професия. Правят ги по-неподатливи на манипулации - от политическите злоупотреби до комерсиално мотивираните "фалшиви новини" (ако си спомняте биологията за 7-и клас или физиката от 8-и, едва ли ще повярвате на "сензацията", че магнитна гривна ще ви предпази от грип, или че гениален изобретател е създал генератор, който произвежда ток от въздуха).

Тезата за "практичните" знания е настойчиво налагана от държави, в които качественото образование става все по-скъпо и недостъпно, запазено само за елитите. За останалите е отредено да умеят да си вършат работата и да не се бъркат много-много в сложните процеси на гражданското общество, защото не могат да ги разберат на базата на тестовете като за Мери и ябълките.

PISA е много мощен инструмент за налагането на този подход - и това не остава незабелязано. Преди три години над 80 уважавани учени и професори, включително и някои световноизвестни имена, написаха протестна нота до директора на PISA Андреас Шлайхер. В него те отбелязват, че резултатите от тестовете започват "дълбоко да повлияват образователните практики в много страни", и то по доста тревожен начин.

PISA води до ескалация на стандартизираните тестове и до "драматично нарастваща зависимост" от подобни измерители, въпреки множеството съмнения в тяхната достоверност и надеждност. Според учените PISA отклонява вниманието от по-трудно измеримите цели на образованието като "физическо, морално, гражданско и творческо развитие, опасно стеснявайки колективното ни схващане какво е образование и за какво служи".

Като организация за икономическо развитие, ОИСР e eстествено наклонена към икономическата роля на училищата. Но целта на образованието не е само да подготвя мъжете и жените за печеливши професии, подчертават авторите, а да ги подготвя "за участие в демократичното самоуправление, за морални постъпки и за живот на лично развитие и усъвършенстване".

Освен това OИСР e допуснала множество "публично-частни партньорства" и е влязла в съюзи с мултинационални корпорации, които "биха спечелили финансово от всякакви дефицити - реални или внушени - разкривани при PISA". В сегашния си вид тестовете само задълбочават глобалното неравенство. За да си спести обвиненията в "образователен колониализъм", организацията би трябвало да допусне повече прозрачност и външни мнения в съставянето на методиката си, твърдят авторите. Сега тестовете са диктувани най-вече от икономисти и статистици; би трябвало до процеса да се допуснат повече антрополози, историци, философи, лингвисти (впрочем българските ученици, "двойкаджиите" на Европа според PISA, са сред отличниците във владеенето на английски език), а също образователни експерти, родители и ученици.

Би трябвало да има независими наблюдатели, контролиращи провеждането на тестовете - защото най-малкото една подобна класация има пряк ефект върху неща като привличането на чуждестранни инвестиции. Би трябвало също ролята на частни организации в изследванията да е по-прозрачна, и участващите страни да знаят точно колко им струва PISA. Изследването се финансира от всяка държава с годишни вноски в ОИСР, за които организацията публикува само широките граници (от 75 000 евро на година за най-малките страни до 300 000 евро годишно за средно големите, като България е по-близо до втората граница).

"Ние допускаме, че експертите на PISA са мотивирани от искрено желание да подобрят образованието. Но не успяваме да разберем как вашата организация се оказа глобален арбитър за методите и целите на образованието в цял свят. Тесният фокус на ОИСР върху стандартизираното тестваме рискува да превърне ученето в поробване и да унищожи радостта от ученето", казва още писмото.

Разбира се, нищо от казаното дотук не цели да докаже, че всичко в българското образование е наред и то е жертва на злонамерени външни сили. Проблемите в системата са видими за всички - но изобилието от факти в учебната програма не е главният сред тях. Усилията, които сега ще се насочат към орязването на уроците, биха дали повече ефект другаде. Примерно да повишат сринатия авторитет на образователните институции и на учителите, които днес треперят да не си създадат проблеми с родители и дори със самите ученици.

Да повишат качеството на учебниците, които днес са доходен бизнес и нерядко се пишат от "свои" хора без видима квалификация. И накрая да превърнат учителската професия в нещо привлекателно за млади хора, избягвайки катастрофата, която иначе ще настъпи с предстоящото пенсиониране на поне четвърт от днешните учители в близките няколко години.

Текст: Константин Томов

Снимка: БГНЕС

Материалът е публикуван в бордното списание на Bulgaria Air

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК